Бившият кмет на Варна смята, че е жертва на политически игри, отрече за влияние от ТИМ

Една среща с Пламен Горанов, един човешки разговор можеше да промени трагичната развръзка

Искрено съжалявам, че нямах възможност да спася Пламен. Минах на работа към 7,20 ч. Той е отишъл там към 8. Сигурен съм, че щях да го разубедя, щях да го накарам да се откаже от самозапалването, обяви бившият кмет на Варна Кирил Йорданов.

Безспорно това е травма за мен за цял живот – това, което се случи с този млад човек. В степента, в която искрено съжалявам за нещо, е че нямах възможност, това се случи в 7:20, ако беше застанал там 30 минути по-късно, аз щях да мина край него и резултатът щеше да е абсолютно друг.

По този начин бившият кмет на Варна Кирил Йорданов коментира в студиото на „Тази събота” самозапалването на Пламен Горанов през февруари 2013 г., след което той подаде оставка. Той управляваше морската ни столица близо 14 години с подкрепата на няколко различни партии, последната от които – ГЕРБ.

Йорданов каза, че щял да обясни на активиста „неоснователността на тази негова мотивация” да иска от него да се оттегли. Овен това, той припомни данните на прокуратурата, според които пожарът е предизвикан неволно в резултат на „форма на самонадеяност” и Горанов не е искал да отнеме живота си.

Йорданов категорично отказа да поеме вината за смъртта на младия мъж и заяви, че е станал жертва на политическите борби в морския град, а и като цяло в държавата. Той определи изживяното през последната година и половина като „взрив на забавен кадър”.

По думите му много от излезлите по улиците на Варна хиляди хора са имали искрен мотив, но в механизма, довел до увеличаването на сметките за ток през зимата на 2013 г., имало външна намеса.

„Аз мисля, че това беше една кулминация в една сериозна партийна битка, една битка за власт”, посочи Йорданов. Той подчерта, че виковете „Мафия” са били срещу електроразпределителното дружество в региона, но 200 души извън основния протест са викали под прозорците му. По думите му имало и хора, докарани от други населени места.

Бившият кмет подчерта, че от 1999 г. до края на 2009 г. Варна изкачвала нови стъпала в своето развитие: „Аз не твърдя, че съм бил успешен кмет, участвал съм и съм управлявал в един успешен период на Варна”.

От 2010 г. обаче започнал срив, който съвпаднал с изострената междупартийна битка между ГЕРБ и БСП. Така в крайна сметка „беше създадена обстановка, на фона на която личната саморазправа настъпи убедително и окончателно”, каза Кирил Йорданов.

Кметът на ТИМ?

„Никога не съм допускал да бъда повлиян икономически”, категоричен бе Йорданов. Той отхвърли и твърденията, че е бил „кметът на ТИМ”, като описа холдинга като „едно държавно творение”, което има „много от признаците на държавата”, но центърът му не е в морската столица.

„Погледнете какво ТИМ са получили и сторили по времето на моето управление”, призова бившият кмет. Той даже намекна, че атаките срещу него са били изместване на фокуса и посочи, че посланието на Пламен Горанов е било първо срещу ТИМ.

Той разказа и за контактите си с други любопитни имена от годините на прехода. По думите му Илия Павлов, Емил Кюлев и Младен Михалев – Маджо са имали интерес към града, но „абсолютно нищо повече”. Георги Илиев пък искал да финансира футболен клуб в града срещу договор за сметосъбиране.