Георги Папакочев

Още през първия си работен ден като депутат, млад мъж от десницата неочаквано предложи от парламентарната трибуна промени в Закона за народната просвета, съгласно които престъпленията на комунистическия режим трябва да бъдат изучавани в българските училища. Основният замисъл на вносителя на поправката - 38-годишния Борис Станимиров от Реформаторския блок, е да се създадат условия за формиране на „конкретни знания за престъпленията, извършени от комунистическите, националсоциалистическите и фашистките режими” по света. „Отричането на тоталитарните режими ще си остане формална декларация без последствия, докато гражданите не започнат да получават адекватна информация за трагичните исторически събития, наложили особена бдителност на съвременното общество по отношение на тези режими“, се отбелязва в мотивите за законовата поправка, като се подчертава, че „в противен случай българското общество е изложено на риск липсата на информация да подмени знанието за близкото минало и да допусне възраждане на човеконенавистни идеологии“.

Отдръпване от миналото

На конференция по повод годишнината от началото на демократичните промени под наслов „25 години свободна България“ президентът Росен Плевнелиев също засегна тази тема. В изказването си той припомни, че едва 6 на сто от младите българи знаят нещо конкретно за комунистическия режим и изтъкна, че нито една образователна или културна институция няма систематичен ангажимент да разяснява начина, по който е функционирала комунистическата идеология. „Медиите, училището, университетът, музеите са се отдръпнали от темата и са оставили младото поколение да черпи от тесния семеен кръг информации, които с течение на годините биват преосмисляни, забравени или променени", констатира Плевнелиев.

Неговата съветничка, политоложката Румяна Коларова, също е убедена, че темата за комунизма трябва да се интерпретира безпристрастно и неполитизирано. „През 1972 г. в Западна Германия започват да говорят на младите хора за природата на фашизма, за наследството му, за заплахата, която произлиза от този режим. Все си мисля, че може би е време и ние да започнем да говорим по-активно за това“, казва Коларова в интервю за печата.

Лъжовни спомени

Според проф. Евелина Келбечева, преподавател по история в Американския университет, четвърт век след началото на прехода хората продължават да се сблъскват с една изключително добре организирана политика на „академично замитане под килима“ и в крайна сметка на фалшификация на общественото знание за тоталитарния период. „Някои го наричат „нормализиране на дискурса за комунизма“ и всеки, който дръзне да каже, че този режим е бил едно зло, бива обявен за реваншист - от онези, които продължават да мислят, че комунизмът е бил модерен строй, който е носил безкрайни добрини за българския народ“, казва изследователката. Тя се възмущава и от партийната пропаганда, която се съдържа в издаваните „купчини от безсрамно лъжовни спомени“ на бивши величия от комунистическия елит и тайните служби.

Но всичко това не означава, че съществуват теми табу за комунистическия период, убедена е проф. Келбечева: „Формално такива теми няма. Извършена е революция, която отвори архивите, всички документи на ЦК на БКП са цифровизирани, а историците, които се занимават с този период, го познават много добре. Проблемът е, че в обществото са по-силни тези, които „нормализират“ историята на комунизма, защитават режима, не позволяват неговите престъпления да бъдат показани в цялата им грозота, не желаят подрастващите да знаят подробности за тази нечовешка идеология. За жалост тази тенденция е отстоявана и от медиите“, посочва проф. Келбечева.

Страх и позор

Политологът Антоний Гълъбов смята на свой ред, че всекидневно манипулираната памет за тоталитарния режим крие системен риск за бъдещето на българската демокрация. В есе, разпространено в интернет, изследователят отбелява: „Ние не постигнахме съгласие около онова, което заедно трябва да помним и заедно да се опитаме да забравим... Не споделяме общ нравствен хоризонт, нито имаме общи цели. Припомняме си избирателно, когато ни е удобно или когато се стремим да изглеждаме по подходящ начин пред властимащите. Затова и българската национална общност колабира. Затова имаме толкова много патриотари и всякакви породи проруски и славянофилски националисти - и толкова малко истински патриоти.“

Антоний Гълъбов припомня, че прекалено много хора, свързани с тоталитарното минало, продължават да определят настоящето на страната: “Преди 25 години същите тези хора и техните родители изпитваха панически страх, че може да им се случи това, което те причиниха на политическия и стопанския елит на България след 1944 година. Но само дни по-късно разбраха, че нищо не е загубено и че ще успеят да удържат властта си. И така вече 25 години“, отбелязва политологът.

Мимикриите на тоталитаризма

Точно преди година проф. Евелина Келбечева стартира петиция в подкрепа на идеята за изучаване на тоталитарните режими в сравнителен план и конкретно на българския комунизъм. В документа тя припомня, че през 2000 година българският парламент обяви със закон комунистическия режим за престъпен, а през 2009 година страната се присъедини към инициираната от Вацлав Хавел Пражка декларация за създаване на обща европейска памет. „Крайно време е да започнем да изпълняваме и собствените си закони, и европейските договорености“, подчертава авторката на петицията и допълва: „Българите имат правото да знаят колко дълго е жив старият комунистически режим. Българите имат правото да знаят как и днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България“.

Досега петицията е подкрепена от хиляди граждани. Наред са политиците. (DW)