Конституционният съд отказа да отмени текстовете от Закона за лечебните заведения, чието премахване можеше да обезсмисли Националната здравна карта.
Решението е взето с 8 на 4 гласа, като на особено мнение са докладчикът по делото Георги Ангелов и колегите му Таня Райковска, Кети Маркова и Румен Ненков, съобщава "Правен свят".
През ноември 2015 г. 57 депутати се надигнаха срещу два текста от Закона за лечебните заведения - единият дава право на Здравната каса да избира с кои болници да сключва договори, а другият е за издаването на разрешителни за нови болници. Според тяхтекстовете противоречат на принципите на правовата държава за закрилата на инвестициите и правото на здравно осигуряване и държавния контрол върху всички лечебни заведения.
Конституционният съд обаче не прие аргументите на двете партии. Първо в решението се казва, че Законът за лечебните заведения урежда обществените отношения по осъществяването на здравната политика, свързани по-специално с изграждането и функционирането на лечебните заведения като изпълнители на медицински дейности. Или иначе казано – не със здравно осигуряване.
"Няма конституционна разпоредба, която изрично да възлага единствено на законодателя да уреди материята относно реда и условията за финансиране на лечебните заведения, като част от националната здравната политика", посочват висшите магистрати.
Според КС възможността НЗОК да избира с кои болници да сключи договори в областите, в които броят на леглата надвишава потребностите, определени със здравната карта, не ограничава свободата на избор на пациентите и не води до неравно третиране на стопанските субекти, до нарушаване на конкурентното начало и до отпадане на достатъчен мотив за инвестиции.
"Обратното твърдение се основава на идеализирането на свободния пазар, на пренебрегването на социалните детерминанти на този избор и не отчита качеството на здравето като публично благо. То пренебрегва и спецификата на пазара на медицински дейности", пише още в решението на съда.
Още от България
Майор Олексий Хетман: Искат да предадат полските МиГ-29 на Русия чрез България
„Знаем, че настоящото ръководство на България си сътрудничи активно с Руската федерация", казва ветеранът от руско-украинската война
Най-сериозно увеличение в България е отчетено при дизеловото гориво
Метанът също е поскъпнал. Средната му цена се е повишила с 0,02 евро за килограм, или с 1,6 на сто - от 1,25 евро на 1,27 евро за килограм, сочат данните на платформата.
Владимир Малинов е отстранен от поста изпълнителен директор на "Булгартрансгаз“
Мястото ще бъде заето от Кирил Равначки, който бе начело на държавния газов оператор, докато Малинов беше министър. Сменени са и други членове на Управителния съвет.