Разследващи и криминални психолози все още изясняват профилът на вероятния убиец на детето, намерено в куфар край Пасарел.

Криминалният психолог, бивш зам.-директор на Института по психология към МВР Росен Йорданов не е склонен да приеме версията на своите колеги, че убиецът е заможен човек, непременно мъж, като нарече това „фриволни заключения”.

В интервю за „24 часа“ той споделя, че според него убийството е извършено от близък човек на жертвата - майка, баща, баба, леля, някой, който се е грижил за него от самото начало. Той обаче подчерта, че по-голяма яснота ще има след като приключи съдебно-медицинската експертиза

Много неща трябва да станат ясни от съдебно-психиатричната експертиза

Подробности и детайли, които трябва да дадат по-ясна картина за травмите по детето. Така ще можем да съдим за мотивацията на извършителя.

В такива ситуации най-често това се дължи на проблеми от семейно-битов характер. Първо обаче трябва да сме сигурни, че сме изключили сексуалните мотиви. Ако обаче детето има травми по лицето, това обикновено е израз на лично отношение и опит за деперсонализация на жертвата. Това е безсилен гняв, който насочва най-често към хора, които са имали проблеми с отглеждането, с грижата за детето. Много вероятно е да е негов близък, коментира психологът.

Йорданов съвсем не изключва версията извършителят на деянието да е жена, предвид импулсивността, с която е действал убиеца.

„Не искам да съм категоричен, но според мен това е дело на жена”, казва психологът. Той се базира на „импулсивните действия на убиеца”, по-типични за жена. „детето е било една допълнителна тежест за самия извършител, а и той явно трудно се оправя в живота”, твърди Йорданов.

Самото поставяне на трупа на момченцето в ембрионална поза навежда на мисълта за майка, която може и да не е неговата биологична родителка, анализира психологът.

„Извършителят или се е организирал, или е бил подпомогнат от друг човек. Обикновено в такива случаи говорим за млад човек, около 30 години, по-скоро жена”, казва още Росен Йорданов. Според него, момченцето може да е имало някакви проблеми, например ментални или друго заболяване, което е изисквало специални грижи и това да е дошло в повече на човека, който се е грижил за него.

Психологът е убеден, че убиецът следи публикациите в медиите по случая, но предполага, че и той има свой проблем. „Може да е зле със социалната адаптация или да усеща вътрешен разпад, може да има вредни навици или зависимости, може да му липсва достатъчно подкрепа”, предполага той.

В края Росен Йорданов прави уговорката ,че докато не е ясна самоличността на мъртвото дете, никой не може да каже нищо категорично.