Осъдиха Цветан Цветанов на 4 години затвор, но хората дори не разбраха дали това е за прословутите подслушвания или, че е е отказал подслушване. Важното е да има осъден министър. Това неразбиране за какво става въпрос е нагледен пример как действа машината за омаскаряване у нас. В случая с Цветанов е повече от ясен всепроникващият медийно-прокурорски и публичен ефект на прословутия модел, наречен КОЙ, коментира скандалната присъда Люба Кулезич по Нова ТВ. 

Тя декларира, че бившият вътрешен министър не й е никакъв, нито когато е бил на власт, нито когато падна от власт и му бяха заведени няколко дела. Но според нея преследването очевидно е за назидание, че може би несръчно или прекалено на юруш, но все пак Цветанов направи опит да посегне на мафията, проникнала в държавни и партийни структури, и в съдебната власт.

„Едно е да бръщолевиш на маса за мафията, която си има държава, друго е, когато някой конкретно посмее да я удари. Имаше и има куп признаци, че екс вътрешният министър е умишлено сатанизиран и очернен от медиите на Делян Пеевски и Алексей Петров. Делата „Октопод“ и „Килърите“ са само част от причините да се търси възмездие от Цветанов. Но най-стряскащото доказателството, че прокурорско-съдебната машина у нас спокойно се ползва за политическа репресия е текстът на мотивите за присъдата срещу него. Това е бисер на юридическата словесност. Чрез него състав на Апелативния съд, с председател Спас Иванчев, известен като съдията, който оправда Маргините, потвърди присъдата на Цветанов от 4 г. затвор. Тя е за това, че през 2009 г. 6 пъти е поставил резолюция „Не“, с три удивителни, върху искане на Окръжния съд във Велико Търново за прилагане на СРС. В мотивите на съда от 40 стр. има умопомрачителни заключения и изрази. Те отпращат в епохата на Народния съд или към процесите на враговете с партиен билет, нарочени за дезертьори и диверсанти. Гледала съм много съдебни решения, но не ми и хрумвало, че човек може да бъде пратен в панделата заради три удивителни, след една резолюция „Не“. На тях съдията Иванчев е отделил прочувствени редове, достойни за езикови бележки в „Работническо дело“. Към онзи момент въпросните лица не са обвиняеми, а Цветанов не ги е познавал. И ако си мислите, че става дума за превенция на тежко криминално деяние, лъжете се – става дума за открадването на катерушка от село Първомайци. Но на съдията не му пука. Цветанов е здраво нахокан от него, че с отказа си е оспорил независимостта на съда. Упрекнат е за стари свои публични изяви, освен това е проявил „престъпна упоритост“, демонстрирал „всесилност, всепозволеност“. Все едно съм чела стенвестник, няма да сбъркам.

Въпросът е, че всичко това това се случва сега при втория кабинет на ГЕРБ, когато е даден сигнал за радикална съдена реформа, когато уж се приемат правилните промени в закона за МВР. Но Бойко Борисов изведнъж отказва да смени Писанчев и главния секретар на МВР Лазаров, които преди громеше здраво. Борисов сега се спуква да хвали прокуратурата и се дразни на въпроси, отвеждащи към модела КОЙ и към сегашния му политически комфорт. Това раздвоение по върховете на държавата плаши. Присъдата срещу Цветанов в този смисъл е натоварена не с въпроси , а с отговори, а те съвсем не са утешителни“, предупреждава Кулезич.