"Трябва да се направи всичко възможно, за да може България да навакса в областите, в които изостава по механизма (за сътрудничество и проверка - б.р. )". Това  заяви вицепремиерът Меглена Кунева, цитирана от БТА, в Брюксел по повод на коментарите, че Румъния може да бъде отделена от България и мониторингът за Букурещ да отпадне по-рано.

"До 2019 г. (края на мандата на сегашната Европейска комисия) България има време. Дотогава са три години, за три години можем да направим много. От нас се иска да изградим институции, колкото може по-бързо и те да заработят", каза вицепремиерът. Тя допълни, че иска механизмът за сътрудничество и проверка да приключи не заради предстоящото през 2018 г. българското председателство на Съвета на ЕС, а защото сме си свършили работата. "Зависи от отговора на повече от една власт в България", посочи вицепремиерът.

"От 2006-2007 г. Румъния започна много активни действия срещу корупцията и доказа, че може да изгражда работещи институции. Това е, което се иска от България. На подсъзнателно ниво всеки си дава сметка, че за това време Румъния е направила доста", коментира още Кунева. По думите й подходът да се дава оценка според заслугите е стимулиращ и много пъти е бил и в полза на България.

"Ако успеем да се стегнем и да покажем резултати, този път също може да бъде в наша полза", смята тя. Кунева посочи, че ако има желание за създаването на единна и силна институция като органа за борба с корупцията по високите етажи на властта, ще има резултат.

По повод позицията на партия АБВ, че няма да подкрепи текст, свързан с подаването на анонимни сигнали, в проекта за антикорупционния закон на Кунева, тя посочи, че "това ще бъде проектозакон на Министерския съвет, подписан от всички мои колеги, включително от вицепремиера Ивайло Калфин". В европейската служба за борба с измамите ОЛАФ не се акцентира на това дали сигналът е подписан, а дали съдържа данни, посочи тя.