Процедурата по приемането на нов антикорупционен закон стартира официално днес, като това е втори опит за приемането на подобен акт. Проектът, изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева, бе приет от правителството и се очаква скоро да бъде внесен в парламента.

Преди 6 месеца първият законопроектът бе отхвърлен от депутатите още на първо четене. Сега той се внася отново след известни промени в него. От изявления на висши представители на ДБГ в последните месеци стана ясно, че е възможно, ако законът отново не бъде приет, партията да напусне управлението

В първия проект антикорупционният орган, наречен Национално бюро обединяваше три органа - Комисията за конфликт на интереси, БОРКОР и звено от Сметната палата. В новия вариант към тях се добавя и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Основният проблем и преди, и сега, е възможността Бюрото да може да работи по анонимни сигнали. Вносителите твърдят, че най-важото ще бъде не дали сигналът е подписан, а дали информацията, съдържаща се в него, може да бъде проверена и доказана. Въпреки това обаче голяма част от депутатите продължават да имат резерви по този въпрос.

Предвидено е Бюрото да се състои от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. То ще има териториални структури, а служителите му ще минават тестове за почтеност, включително и проверки с полиграф.

Бюрото ще може да иска разкриване на банкова, застрахователна и данъчна, ще има достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър. Кръгът на лицата, които обхваща законът, са лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, както и лицата, имащи правомощия по разходване на публични средства и такива, работещи в системи с повишен корупционен риск. Всички те ще подават декларации пред единния орган. Магистратите ще подава своите декларатии пред Инспектората към ВСС, а при неустановени несъответствия той ще сезира Бюрото.

Сред новите обстоятелства, които трябва да се декларират, са чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които лицето ползва повече от 3 месеца, и обучения, ако еднократната им стойност надхвърля 10 000 лв. Новост в закона е задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство. Законопроектът предлага първата легална дефиниция на понятието в българското законодателство – съжителство на съпружески начала, продължило повече от две години.

Проверки ще се образуват при несъотвествие при проверката на декларацията за имущество и интереси над 20 хил. лева, при влязло в сила решение за конфликт на интереси и при сигнал или медийни публикации с достатъчно данни, преминали през предварителна проверка. Предлага се значителното несъответствие между имуществото и нетния доход да е 120 000 лв., а не както досега – 250 хил. лева.

Наскоро Върховният касационен съд (ВКС) излезе със становище, в което някои от текстовете на закона бяха разкритикувани и бе заявено, че има опасносто да се стигне до произвол.