Европейският съюз има голям потенциал и се надявам енергийните проекти да допринесат за тази интеграция. Това заяви в ефира на ON AIR полският президент от 1995 до 2005 Александър Квашневски. 

Коментарът му бе в отговор на въпрос дали Русия опитва да разедини Европа с проект като „Северен поток-2“, например.

По думите на Квашневски Русия има интерес да разедини Европейския съюз.

„Русия вярва, че ЕС скоро няма да съществува. Убедени са, че както СССР в един ден (ЕС- бел.ред.) няма да съществува“, допълни той и подчерта, че неговото убеждение е точно обратното.

Квашневски заяви, че Полша е против „Северен поток- 2“ най-вече по две ключови причини. Първата е свързана с независимостта на Украйна, а той е насочен срещу този суверенитет и Украйна е изключена от този проект. И второто е, че сме зависими от руския газ, а "Северен поток-2" само увеличава тази зависимост“ коментира той.

Относно геополитическата позиция на Русия Квашневски коментира, че Москва „иска да се завърне на голямата сцена и „мисля, че политиката на Русия омеква“. 

Той подчерта, че нова ера в отношенията с Европа ще настъпи, ако се изпълни второто споразумение от Минск за Украйна и допълни, че „Европа трябва да продължи да настоява за споразумението от Минск 2“.

Квашневски се съгласи, че има много геополитика в негативната руската реакция на решението български МиГ-ове да бъдат ремонтирани в Полша. Той подчерта, че „проблемът е изключително политически“ и допълни, че Полша разполага с достатъчно добри места, в които могат да бъдат извършени всички ремонти по необходимите стандарти. - „И гарантирам за качество,“ подчерта още той и допълни, че „за руската страна загубата на подобен договор е проблем“ и това е разбираемо.

Екс полският президент коментира и възходът на подкрепата за евроскептицизма в страната му.

„Новото правителствено не е толкова евроатлантически насочено. Качински е много по- голям евроскептик от Туск или мен“, заяви Квашневски и подчерта, че смята, че ще бъде намерен компромис.

По думите му предизвикателствата пред политиката са: популизмът, национализмът и кризата при традиционните канали за комуникация на демокрацията.