Ако се реализира идеята на БСП търговските вериги да бъдат задължени да продават определен процент български стоки, това би довело до „ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти“. Това е мнението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която се произнесе законопроекта на БСП, залегнал и в предизборната кампания на партията, съобщи „Капитал“. Законопроектът бе внесен в края на миналата година, като до гласуването му от 43-ото Народно събрание така и не се стигна. Идеята обаче е включена в предизборната програма на левицата.

Идеята на БСП е да се въведе обозначение „българско“, а големите търговски вериги (с годишен оборот над 2 млн. лв.) да бъдат задължени да предлагат определени количества продукти, произведени в България – плодове и зеленчуци – минимум 51% в сезона на производство и минимум 30% извън него; мляко и млечни продукти – минимум 70%; месо и месни продукти (без пилешко) – минимум 25%; пилешко – минимум 50%; вино и спиртни напитки – минимум 75% от асортимента. За неизпълнение е предвидена и глоба – до 10% от годишния оборот на продуктите от съответната група, като с постъпилите средства се подпомагат местни производители.

Според КЗК идеята за минимален процент български продукти ограничава конкуренцията и създава географски бариери за свободното движение на стоки. Тя е свързана с риск от излизане на някои чуждестранни доставчици, ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти, смята комисията. Освен това разпоредбата поставя в привилегировано положение не само българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци.

От КЗК посочват и че въвеждането на понятието „българско“ на опаковките не е необходимо, тъй като вече има уредба по въпроса на ниво ЕС. Комисията се спира и на други идеи на левицата – въвеждането на понятието за свежи плодове и зеленчуци, която изключва тези, които не са произведени в България“ Според КЗК това също може да ограничи конкуренцията и свободното движение на стоки, създавайки риск от дефицит. Друго предложение – за по-кратък срок за плащане за бързоразвалящи се храни (10 дни), според органа е допълнителна ненужна намеса в свободата на договаряне, която може да се окаже в ущърб на доставчиците.