Министърът за българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова заяви пред БНТ, че целта на интегрирането на Западните Балкани в ЕС по време на българското европредседателство е прагматична и ще даде усещането на жителите на тези държави за перспективата пред тях.

Тя добави, че другите големи предизвикателства пред България по време на председателството са дебатът за бъдещето на Европа и бюджетът на Съюза след 2020 г., както и ревизирането на Дъблинския регламент.

Според Лиляна Павлова българското европредседателство ще е добра възможност за индиректна реклама на България като туристическа дестинация и IT център на Балканите.

Министър Павлова подчерта, че перспективата пред Западните Балкани може да се очертае в в пет приоритета - пътна свързаност като коридор №8, жп връзки, въздушни връзки, енергийна свързаност и образователна и дигитална свързаност, които са взаимосвързани.

"Целта ни е да отпаднат и роуминг таксите за всички, които пътуват в Западните Балкани. Наред с това върви инициативата „WiFi For All“ за широколентов интернет. Това подпомага туризма, бизнеса и икономиката. Искаме да България да стане и балкански дигитален хъб - да стане IT аутсорсинг дестинация", каза още тя.

Според министър Павлова европредседателството е подходящият момент да се предизвика дебат за бюджета на ЕС след 2020 г., където да се отделят средства не само за новите предизвикателства като миграция и сигурност, но и за старите направления като безвъзмездна кохезионна политика за новоприсъединилите се в Съюза държави.

"Искаме този тип фондове да се отворят и към Западните Балкани. Тук имат роля и финансовите институции. Сега ще направим среща с лидерите на Западните Балкани и Световната банка, за да видим как ще се разшири това сътрудничество", коментира тя.

Лиляна Павлова отбеляза, че дебатът за бъдещето на Европа минава през няколко измерения - политиката за миграция, политика за младите хора, бюджет и реформи.