Л. Павлова: Няма как да прогресираме без съчетанието между наука и практика

Няма как да прогресираме без съчетанието между наука и практика. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на среща с председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров.

Двамата подписаха тригодишно споразумение за сътрудничество в областта на регионалното развитие и благоустройството. Министър Павлова заяви, че със споразумението се продължава традиционното, многогодишно, добро партньорство между двете институции. „Без съчетанието между наука и практика няма как да прогресираме като държава, нито като министерство, което провежда политиките в много сектори“, подчерта Лиляна Павлова.

Тя посочи, че МРРБ работи ежедневно с редица от институтите на БАН - Института по метеорология и хидрология, Института по сеизмология, геология, геофизика, археология. „Работихме много активно и по Националната програма за свлачищата в последните месеци и смятам, че сътрудничеството ни е много успешно и разчитам съвместната дейност да се разшири и задълбочи“, каза още регионалният министър.

Министър Павлова отбеляза, че сред най-важните задачи, които предстоят пред МРРБ и БАН е разработването на целенасочена програма за развитие на Северозападна България, Родопите, Странджа. „Това е много важен приоритет, залегнал в управленската програма на правителството. Един от основните приоритети на МРРБ“, заяви Павлова. На база сключеното споразумение се очаква учените от БАН да представят експертна информация за разработването на програма със специален фокус за всеки от най-слабо развитите региони, като се използват възможностите на оперативните програми и бюджета. По думите на министъра в момента са необходими две разработки, които екипите на БАН трябва да направят. Едната е изготвянето на детайлна карта за границите на географските райони, което ще помогне за детайлизирането на конкретните мерки, които да бъдат реализирани. Следващата стъпка е анализ на планинските и полупланинските райони с възможностите за развитие през всички сезони. Регионалният министър поясни, че в редица държави, за тези райони има специален закон. По думите й, за тези райони също са необходими специални, целенасочени мерки и инвестиции, за подкрепа, защото имат своите специфики.

Лиляна Павлова даде много висока оценка за работата на институтите към БАН, като отбеляза, че само по оперативните програми за трансгранично и териториално сътрудничество към МРРБ в последните години са усвоени над 37 млн.евро за научни дейности. „Продължаваме активната си работа с Института по археология към БАН. За последните години инвестициите за археологически проучвания са за над 10 млн.лв., а за първите месеци на годината от МРРБ са инвестирани над 3 млн.лв. за археологически разкопки“, отбеляза Павлова. Тя добави, че се предвижда в следващите години да бъде направен анализ на всички археологически обекти по трасето на магистралите „Хемус“ и „Струма“, за което са предвидени 18 млн.лв. „Това показва големият капацитет и професионализъм на институтите, с които работим. Убедена съм, че доброто ни сътрудничество до момента и новото споразумение ще дадат добра основа за работа по конкретни проекти, обучения, разработки чрез директно възлагане, за да можем да реализираме това, което сме планирали“, каза още Павлова.

Акад. Стефан Воденичаров подчерта, че МРРБ е първото министерство, което се е обърнало към БАН за ползотворно сътрудничество по въпросите за развитието и модернизация на инфраструктурата. „Надяваме се с ваше съдействие да реализираме множество успешни проекти, защото страната се нуждае от доста промени“, каза още председателят на БАН. Акад. Воденичаров изрази своето очакване за продължаване и задълбочаване на сътрудничеството между учените и експертите от БАН. „Една от целите на БАН е да работи като експертен център на правителството , като се стараем да бъдем полезни с експертно и независимо мнение“, посочи той.