За общи изборни действия настоявали от СДС на Емил Кабаиванов, царското НДСВ, партията на свободните демократи на Стефан Софиянски и някои патриотични формации. Всички обаче получили категоричен отказ. Анализите показали, че тези партии са само фасади, нямат финансиране и реална членска маса, а освен това ще прехвърлят върху „Лидер” негативите на предишни упрвления, скандални сделки и далавери.

За сега партията на Ковачки щяла да бъде в комбина само с формацията на бившия пловдивски кмет Славчо Атанасов – „ВМРО – Ние”. Партийните  сметки сочели, че „Лидер” има независим ресурс от почти 200 хил. гласа, идващи от семейства, работещи в предприятията на енергийния бос. Хората били мотивирани, защото в условията на криза получавали редовно  добри заплати и имали сигурност за живота си. Формацията щяла да очаква гласове и от граждани, ползващи топлофикационни услуги от ТЕЦ-вете на Ковачки. Хората плащали най-ниски сметки в страната и имали винаги топлина.

На предишните избари „Лидер” не успя за малко да прескочи бариерата от 4%.