Антитерористичният закон беше приет на първо четене от правната комисия на Народното събрание. Целта на законопроекта, внесен от вътрешния министър Румяна Бъчварова, е да създаде ефективен механизъм за взаимодействие между институциите при прилагане на мерките за превенция и отговор на потенциалните терористични заплахи. Преди обсъждането му пък множество организации и експерти изразиха опасения, че този закон ограничава в голяма степен гражданските и човешките права.

Законопроектът на Закона за противодействие на тероризма беше подкрепен с 13 гласа, като трима бяха против и трима се въздържаха. БСП гласуваха срещу закона, а ДПС се въздържаха.

На заседанието присъстваха още зам.-министър Красимир Ципов, гл. комисар Георги Арабаджиев. зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов, представители на агенцията за национална сигурност и специализирания съд.

През последната година терористичната заплаха към България се разрасна и събитията показаха, че тя може да се превърне в реалност, представи проектозакона зам.-министър Филип Гунев.

Според бившия председател на БСП Михаил Миков обаче закона влиза в противоречие с други закони. Той поиска да се каже в закона кои действия ще се упражняват от войници. По думите чу не е дефинирано в закона и в кои случаи ще участва армията, а и войниците били подготвени за други дейности, а не за задържане, което се прави от полицията. Той изведе риска и страната ни да бъде осъдена за това, че нарушава човешки права.

"Да пуснеш армията да участва в този процес (бел. ред. на задържане) е като да пуснеш слон в стъкларски магазин", коментира Миков.

Зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви, че ще се предвижда подготовка за специфични полицейски действия, обучение на офицери и на тактически формирования.

Емил Димитров-Ревизоро от ПФ изрази притеснение, че с антитерористичняи закон се върви към обединяване на Министерство на отбраната и МВР. 

"Целта не е обединяване на двете ведомства", отговори веднага шефът на правната комисия Дани Кирилов. По думите му няма обединение, а разпределение на функциите.

Димитър Делчев от РБ заяви, че МВР има възможност да се справи до една степен с определени свои задачи, но МВР няма достатъчната подготовка, когато става дума за реагиране срещу чуждестранни бойни единици. 

"Законът може да бъде по-добър в защита правата на гражданите", заяви Делчев като допълни, че е възможно обжалването на взетите мерки срещу въпросните лица да става по-бързо.

Зам.-министър Красимир Ципов заяви, че е предвидено такова съкращаване на времето за обжалване. Ципов каза още, че военните ще задържат до предаване на лицата на МВР. Като задържането ще става за толкова време колкото е уреденото в закона за МВР.