Главният секретар на мюфтийството Ахмед Ахмедов обяви, че Главното мюфтийство може да сезира Европейския съд по правата на човека, ако делата за придобиване на вакъфските имоти са неуспешни.

По думите му възможността ереална. „Законите на тази държава позволяват, когато са нарушени правата на личността, да бъдат потърсени местните съдилища. Ако това не даде резултат - да се търсят европейските институции”, посочи Ахмедов, помолен да коментира публикация в турския вестник “Сабах” от началото на март. Там външният министър на Турция Ахмед Давутоглу информира за намерението на българския главен мюфтия Мустафа Хаджи да съди държавата в Страсбург, ако мюсюлманите не си получат вакъфските имоти, за които претендират в съда.

Засега обаче мюфтийството нямало намерение да завежда дело в Страсбург срещу България, защото изчаква да приключат процесите у нас.

Мюсюлманското вероизповедание е завело 26 дела за връщане на собствеността на 29 имота, сред които и паметници на културата. На различни инстанции има отказани имоти, но делата в цялата държава още не са приключили. Обикновено съдии отхвърлят исковете, защото мюфтийството се позовава на свидетелства от османските архиви, спомени на възрастни хора, че някога даден имот е бил на мюсюлманската общност, и др., но без да се представя акт за собственост.

Честата смяна на собствеността в България е един от двата проблема за спора за вакъфските имоти у нас, заяви доц. Христо Матанов на дискусия, организирана от Главното мюфтийство. Втората причина била, че представителите на вероизповеданията, в това число и на мюсюлманското, разсъждавали от верска гледна точка. Дискусията за културно-социалната значимост на вакъфите се нажежи, след като граждани задаваха въпроси на висок тон: “Какво общо има България с Турция, с Османската империя. Откъде накъде ще искате имоти тука?” Те веднага бяха скастрени и определени за футболни фенове. “Това да не ви е футболно игрище”, обърна се към тях възрастен мъж. Питащите бяха изгонени от спешно извикани полицаи.