Огнян Минчев*

Най-тесният и най-мрачен ъгъл на човешкото съзнание се нарича фанатизъм. В случая - подкрепен от мнозинството на гръцката политическа класа, която все още "ближе раните" от своя банкрут през последното десетилетие. Има и мнозина извън Гърция, които са доволни да видят още веднъж колко безнадеждна е задънената улица с името на малката балканска република Македония. Отказът на име е отказ на битие. Съхраняването на една потенциално нестабилна сива зона в сърцето на Балканите дава надежда за бъдещето на всеки, който планира тук дестабилизация, конфликт и безвремие.

От какво се страхуват гърците?

От похищение на античната си история? Едва ли... По-скоро страховете им са свързани с факта, че днешна гръцка Македония до преди 100 години е населявана освен от гърци, също и от българи, турци, евреи, чиято история не може да бъде изтрита. Но нали за това се договорихме в Европа - да признаем и утвърдим статуквото на границите и легитимността на нациите, да се откажем от претенции на основата на историята, която на Балканите е особено тежка и трагична. Освен антична империя, разпространила елинизма около източните брегове на Средиземно море, Македония е географска област, чието съществуване не зависи от историята. Утвърдените дялове на тази географска област са Егейска, Пиринска и Вардарска Македония. Легитимността на Република Македония върху територията на Вардарска Македония не е отхвърляна от Гърция във времето на комунистическа Югославия. Спорът с името дойде с независимостта на Скопие след разпада на федерацията. Т.е. - това, което пречи на Теодоракис § Со. не е името на малката република около Вардар, а нейната независимост от Белград.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.