Иван Сотиров

Изумен съм как може хора с интелектуална и морална претенция да имат толкова елементарни представи за моралните измерения на сътрудничеството на комунистическия режим! Доносникът, който е писал доноси за своите близки е най-ниското ниво на хранителната верига на престъпния комунистически режим. Върхът на веригата и на моралната отговорност е на хората, които са заемали висши ръководни постове в БКП, следващото ниво са щатните сътрудници на ДС и най-накрая са нещатните сътрудници, които разбира се не е коректно да бъдат слагани под един знаменател. Да, огромната част, от нещатните сътрудници на ДС, особено тези които са вербувани през последните години са откровенни кариеристи и много от тях дори се натискаха, но има и хора, за които това е огромна лична трагедия - били са принудени да подпишат чрез нечовешки натиск и въпреки това някои от тях са успели реално 

да не навредят на никого

 Днес, когато 28 години след старта на перестройката, видяхме как почти без изключение "лидерите" на антикомунистическата общност се подложиха на наследниците на режима, мирно - без бой, само срещу пост или друга материална придобивка, е много трудно да съдим така строго, както го правехме в началото на 90-те години. 
Един от безспорните успехи на преустроената висша БКП номенклатура е, че успя да обърне пирамидата на отговорността за престъпленията на режима. Властващите и до днес комунистически династии хвърлиха вината на своите слуги от ДС, а офицерите от ДС на тези които са вербували като свои сътрудници. 
Сред сътрудниците обаче има едно ниво по веригата на отговорностите и това ниво е над нивото на редовите офицери от ДС. Става въпрос за 

елитните агенти за влияние

 Те бяха изключително опасно биологично оръжие на съветския лагер, използвано и до днес, за водене на хибридна война срещу Запада. Тези хора се внедряваха и популяризираха от комунистическите служби на Запад, за да реализират идеологическа диверсия - реклама и защита на комунистическите режими и подриване на западните общества, най-често чрез сътрудничество с левичарските движения за борба срещу империализма и капитализма. В този смисъл, Юлия Кръстева прави не само успешена научна кариера, а и успешна кариера на елитен агент за влияние. Някои казват, че ние отричаме нейните успехи, напротив тя е двойно успешна. И разберете скъпи приятели, работата на агентите за влияние не е да се занимават с дребни доноси, те имаха по-висша мисия в служба на Партията. От ЦК на БКП също не се занимаваха с дребни доноси или с физически убийства на хора, не че между тях нямаше и лица с такива биографии - за тази мръсна работа те си имаха служби. 
Това което най-много ме възмути и предизвика да напиша тези редове са високомерните и цинични коментари по казуса „Кръстева”. Тези коментари дават обяснението на въпроса, защо сред сътрудниците на службите като нея няма покаяние - те имат самомнението, че 

принадлежността към ДС и БКП е признак за елитарност

 Именно затова те са се натискали да станат такива. Тези хора определят всички други, които не са постъпвали като тях за неудачници, а тези които ги критикуват, те заклеймяват като завистливи неудачници! Тези които приемат тази теза, приемат, че целият ни национален елит, който беше системно унищожаван по нареждане на Кремъл, от терористичният режим, на който те служеха, се е състоял всъщност от неудачници, които не са имали съобразителността да станат успешни сътрудници на режима.