Д-р Любомир Канов

Да се оплакваме, че няма свобода за кого да гласуваме днес, е нелепо. Да се оплакваме от това как гласува народът ни е жалко. Народът ни е това, което е. Или това което е останало, след като вършачката на комунизма е преминала през него.

Видях днес едно опустяло поле, край едно българско село, може би град, където се вееха тъжните знамена на безбройни пластмасови торбички, закачени из тръните. Те изглеждаха като знамената на нашия национален упадък. Нямаше нито един човек, който да изчисти отпадъците. Никой...За кого ще гласуват точно тези, да кажем, хора? Дето са разпилели боклуците от кофите или ги разхвърлят, сякаш няма те самите, няма да живеят там, подобни на скотове. Какви декларации за грамотност ще попълват, на кого и как ще доказват, че съдбата на страната им ще зависи от тяхното свободно и демократично политическо волеизявление? Хайде, отивайте на границите, спирайте прокудените турци да не гласуват. Палете гуми, обуйте беневреците. Корнелия и Доган вече са напазарували гетата. Останките от Текезесетата,

генетично вкопчени в червените си представители

вече са подострили бастуните си за празничния ден, когато куцукайки ще се дотътрят до урните и ще гласуват за Корнелия. Те винаги гласуват. Очакват тя да им върне откраднатите от Тодор Живков, Луканов и комунистическата Мафия пенсии. Твърдят, че Демокрацията им ги е обрала. Тя, Корнелия, запотена, твърди, че ще ги овъзмезди. Поне един милион български малоумници й вярват.

А хората, които съвсем ясно говорят и мислят като културни европейци и споделят почти всичките си общи ценности, са разделени и спорят за глупави различия. Гестапото и руската резидентура сигурно се превиват от смях и се потупват по раменете, казвайки:

"Нали си спомняте като установихме, че са наивни глупаци! Ха, наздраве, донесете мезетата!"...