Доц. Момчил Дойчев

Преди вече повече от четвърт век Адам Михник определи национализма като последния окоп на комунизма. На отиващият си, както ни се струваше, там, където му е мястото комунизъм – на бунището на историята. При „достойните“ си предшественици – диваците, варварите, светите отци на Инквизицията, ислямските асасини и родените веднага след него близнаци – националсоциализма и фашизма.

И тогава изведнъж от фанатични интернационалисти, комунистите станаха фанатични националисти, след къса, но разгулна нощ се събудиха „честни-частници“-социалисти, а някои почнаха усърдно и да се черкуват. Други даже бради пуснаха и се запопиха, но под расата им и досега издайнически пробляскват звездичките от

пагоните на дявола

Но време се мина и друго дойде. Поизтупали праха от битката за спасение на сатанинската, пардон социалистическата идея, получили мощни дотации от истинската си родина, днешните социалисти отново развяха червеното знаме. Само че не със сърпа, чука и кървавия пентаграм, а с един друг сатанински знак - обърнатата наопаки свастика. То и какво може да се получи като съединиш социализъм с национализъм – ясно е какво – националсоциализъм. И онзиденшната лицемерна комунистическа грижа за човека ( ние даже конкретно му знаехме името на тоя „човек“) се замени с откровена омраза и простащина, характерна за партийните им близнаци – нацистите.

Но странен е този двоен обществен по български стандарт – някакви комунисти, станали патриоти се поздравяват с нацистки поздрави и това (естествено!) възмущава. Но не ни възмущава ни най-малко фактът, че същата тяхна престъпна партия

продължава да е на власт

и да определя българската политика от 1944 г. досега, че комунистическата чужда агентура определя дневния ред на страната, командва правителство, парламент и съдебна власт, а медиите са под техен непрекъснат надзор и мониторинг. Народът се пита защо сме така и кога ще се оправим , а продължава да гласува за тях, надявайки се тези, които от 73 години го грабят сега същите (техните синове и внуци) да го оправят!

Еми оправиха го!

И какво се оказа – национализмът днес не е последният окоп на комунизма, а първи окоп на надигащия се и идващ (отново от ЕврАзия) националсоциализъм.

И отново „взорът отнийде надежда не види“, и „чакат събуждането на народа“, люлян в „същата робска люлка“ и омайван от същите сирени – вампири, и лъган със същите утопии, митове и легенди, както винаги е било.

Е, събудихте ли се?