Стефан Цанев

Над нивите безшумно пада здрача.

Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.

Аз идвам тука тайно да изплача

гнева и болката си, и лъжите.

Наивен бях. И вярвах много.

На всеки срещнат вярвах. Нищо.

Обичах ги. И лъжеха ме много.

И много ми е болно. Нищо.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.

Към всички си еднакво мила:

треви и хора, зверове и птици…

Земя, дари ме с твойта сила -

да мога да обичам всички хора,

да вдъхна чест на подлеците,

герои от еснафите да сторя

и скромни люде – от глупците.

Земя, дари ме с малко сила -

да мога да повалям всеки,

забравил, че е сукал твое мляко

и е дошъл по твоите пътеки…

Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене

земята тръпне черна, топла, гола.

Аз вслушвам се в спокойното и дишане.

И падам на колени.

И се моля.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.