Атанас Далчев
Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.
И аз лежа на дървения под с коси
от леден лепкав пот измокрени, и аз умирам
в стаята под покрива тъй близко до самия
небосвод.
А долу преминават автомобили, трамваи
като ветрове фучат и смехове и крясъци
звучат, и тътнат кръчмите и публичните
домове.
И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца и яростно
оттам замервам хората със пръст от
старите саксии без цветя.
О, аз разбирам: този весел свят със мене
и със мойта смърт не свършва; аз съм
една ненужна жалка мърша и мога ли да
бъда техен брат?
Не искам състрадание от хората! Аз имам
всичко: моя е смъртта. И аз ще се изплезя
на света, обесен върху черния
прозорец.
Още от България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
Младите хора са моралният компас