Атанас Далчев

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

И аз лежа на дървения под с коси 

от леден лепкав пот измокрени, и аз умирам

в стаята под покрива тъй близко до самия 

небосвод.

А долу преминават автомобили, трамваи

като ветрове фучат и смехове и крясъци

звучат, и тътнат кръчмите и публичните 

домове.

И за да заглуша във себе си скръбта, 

понякога аз сядам на прозореца и яростно 

оттам замервам хората със пръст от 

старите саксии без цветя.

О, аз разбирам: този весел свят със мене 

и със мойта смърт не свършва; аз съм 

една ненужна жалка мърша и мога ли да 

бъда техен брат?

Не искам състрадание от хората! Аз имам 

всичко: моя е смъртта. И аз ще се изплезя 

на света, обесен върху черния 

прозорец.