Небесна читанка

Георгиос Сеферис

Видяхме ясно, че всички хора на този

фатален кораб бяха мъртви.

Е. По. Приключенията на Артър Гордън Пим

Образът на един ден, който прекарахме

в чужда земя преди десет години.

Ефирът на един прастар миг, който политна

и изчезна като ангел господен.

Гласът на една жена, забравена с помощта

на толкова разум и толкова мъка.

Един безутешен край, мраморен залез,

през някой септември.

Нови къщи, прашни болници, петнисти

прозорци, работилници за ковчези…

Помислил ли е някой как се терзае един

чувствителен аптекар, който дежури нощем?

В стаята разхвърляно: прозорци, чекмеджета,

врати - разтворени като уста на зверове.

Един уморен човек си гледа на карти:

търси, гадае по звездите, иска нещо,

тревожи се: ако почука някой, кой ще му отвори?

Ако разтвори книга, кого ще види в нея?

Ако разтвори душата си, кой ще я види?

Кръг от верига.

Къде е любовта, която реже времето

на две половини и го обърква?

Думи и жестове. Един и същи монолог

пред огледалото, под една брънка.

Тревогата се разширява

като капка мастило върух кърпичка.

Умряха всички в кораба. Но корабът

се носи към определената си цел,

определена при отплуването му.

Колко пораснаха ноктите на капитана…

И боцманът брадясал, а той имаше

по три любовници във всеки пристан…

Морето се издува бавно, корабите се издигат гордо,

денят започва да се разтопява в нежност.

Блестят и разговарят мрачно три делфина,

усмихва се горгоната, един моряк

клати унесено глава, яхнал мачтата.

Превод: Стефан Гечев