Атанас Далчев
Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат дванайсетте кръга
на моя ад и жънат мойте часове отровни.
И аз лежа на дървения под с коси от леден
лепкав пот измокрени, и аз умирам в
стаята под покрива тъй близко до самия
небосвод.
А долу преминават автомобили, трамваи
като ветрове фучат и смехове и крясъци
звучат, и тътнат кръчмите и публичните
домове.
И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца и яростно
оттам замервам хората със пръст от
старите саксии без цветя.
О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва; аз съм една
ненужна жалка мърша и мога ли да бъда
техен брат?
Не искам състрадание от хората! Аз имам
всичко: моя е смъртта. И аз ще се изплезя
на света, обесен върху черния прозорец.
Още от България
Георги Кандев: Политиката е ново поприще, обмислям дали да променя посоката на живота си
Бившият временно изпълняващ длъжността гл. секретар на МВР сподели, че е работил в синхрон с Андрей Гюров, но по редица въпроси се е разминал с Иван Демерджиев
Димитър Стоянов: Ще подкрепя Йотова за президент, независимо кого ще издигне ПБ
Не очакваме атака от Иран срещу България, предприели сме всички необходими мерки, увери военният министър
Кой дърпа конците на министър Пулев: Сянката на Кремъл и „касичките“ във властта
Анализ на бившия премиер Кирил Петков на един разговор, който доказа, че на това управление не може да се има доверие