Атанас Далчев

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат дванайсетте кръга

на моя ад и жънат мойте часове отровни.

И аз лежа на дървения под с коси от леден

лепкав пот измокрени, и аз умирам в

стаята под покрива тъй близко до самия

                      небосвод.

А долу преминават автомобили, трамваи

като ветрове фучат и смехове и крясъци

звучат, и тътнат кръчмите и публичните

                       домове.

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца и яростно

оттам замервам хората със пръст от

           старите саксии без цветя.

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва; аз съм една

ненужна жалка мърша и мога ли да бъда

                  техен брат?

Не искам състрадание от хората! Аз имам

всичко: моя е смъртта. И аз ще се изплезя

на света, обесен върху черния прозорец.