Блага Димитрова
Не съзерцавах аз света -
с очи го изживявах.
Дотам заплесната - да не съзра,
че върху счупен клон съм се тронясала.
И без да яхнат очила
седлото на носа ми,
препускаха очите без юзди,
пропускайки и порите и портите.
Но нейсе! Без да бях плувец
гледци в морето гмурвах
и стигах с гребно мигване отвъд
самия вълнолом на хоризонтите.
А имах хубави очи,
додето бяха млади.
Владеех силата им да горят,
капризни, любопитни, урочасливи.
И най-безумната любов
изпитах само с поглед,
когато от пети до свръхзвезди
се влях в единно лъчево съзвучие.
Неизречимите слова
с очите произнесох.
Загадките на вечния всемир
с хипнотизиран взор почти докоснах.
Богатство не сдобих освен
цял свят нагълтан с поглед.
А времето - подмолният гризач -
ще гложди под носа ми книгата, безкрая.
Но дъх изгубя ли - преди
да е угаснал зракът,
то нека на наследник непознат
очите ми да бъдат присадени.
Ще продължа и след смъртта
тъй пълноочно да живея
чрез вас, зеници мои ненаситни,
да търся, да говоря, да обичам, да греша.
1986 г.
Коментари (0)