Борис Христов

Живея в ъгъла на тоя свят, където

човекът е навел глава над своята чиния.

И дъвче яростно... И отброява часовете

адамовата ябълка на неговата шия.

Това ли си представях аз, когато малък,

размахал стръкче лук из прахоляка,

търкалях слънцето като яйце... и лягах

да спя до него в дупката на мрака.

И мен ли бе избрал безмилостния господ

да видя как веднъж крадецът на квартала

целуваше жената на учителя... и потни,

телата им димяха в лятната омара.

Ала когато изпълзях от буренясалото детство

и моя нос опря на Голиат в ботуша,

разбрах, че глупостта с черпака си надвесен

ще ме преследва цял живот и ще ме суши.

И аз реших да ида при поетите тогава

и там да угася главата си запалена...

Но черните овце живеят настрани от стадото -

не искат те да ги дои стопанина.

Видях ги да изкачват билото на планината

и да събират камъчета за Давидовата прашка.

А сам Давид лежеше като бог в реката,

за да не вижда никой дяволската му опашка.