Петя Дубарова
Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.
Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.
Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.
След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.
Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.
Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...
И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.
И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.
Още от България
Мирчев за руските атаки в Черно море: Ще се защитаваме като Румъния или ще се държим като 16-а република?
„Демократична България“ и „Прогресивна България“ са водили разговори по номинациите за ВСС
МС одобри инвестиция за завод за барут в Бодрово - не е ясно кой е инвеститорът
По-рано германската компания „Райнметал“ предложи два проекта за подобни заводи, за които премиерът Румен Радев заяви, че „няма пари“
Симеон Дянков: Бюджетът за 2027 г. има и сериозни проблеми
Той коментира и критиките на опозицията за неразписани средства за инфраструктурни проекти, като уточни, че подобни пера присъстват във всеки бюджет