Петя Дубарова
Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.
Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.
Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.
След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.
Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.
Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...
И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.
И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.
Още от България
Германия изрази солидарност със съюзниците си в НАТО България и Румъния след инциденти с търговски кораби в Черно море
„Тези инциденти имат по-широки последици за сигурността и стабилността извън региона. Мислите ни са с изчезналите и техните семейства“, се посочва в съобщението
КЗП наложи 95 000 евро санкции на три от големите търговски вериги - заради нелоялни търговски практики
Проверките на Комисията за защита на потребителите в цялата страна продължават
Ивайло Мирчев: Радев преднамерено смесва чл. 4 и чл. 5 на НАТО, за да не предприеме действия
И когато отговорът води към Русия, Радев започва ваденето на аргументи от девет кладенеца защо България да не използва механизмите, с които разполага - а предложенията за действие се обявяват за „малоумни теории“