Христо Фотев
Без сънища и биография, щастливият
не предизвиква завистта ми!
Радва ме
щастливо осененият с прекрасното
доверие - със любовта на вещите!
О, гардероби и легла в усмивката
на нощите без сънища и викове!
Без бялото, студено пълнолуние
на луминала...О, сервизи сребърни -
тъй кротки във ръцете на щастливия!
(Самоубийствено чупливи в моите...)
Щастливи и покорни автомобили...
Щастливият не предизвиква себе си!
Върви той с часовете си по улици
и булеварди, както със момичета.
Щастливи телефони, вие вкусове
гласа му със перверзно удоволствие!
И без да иска, той възбужда странното
покорство на живота... и животът му
прилича на екскурзия до Атина...
(Аз може би греша - но не до толкова,
че да прекъсна.) И накрая - винаги
жената на щастливия е хубава!
Декоративно-рубенсова... Щастие!
Благодаря ти, щастие, за твоята
жестока съпротива... Невъзможно си!
Каквото да направя, ти си винаги
почти...зад милиметъра, секундата...
Там някъде зад думите, зад дните ми
и нощите ми... Как сияй животът ми
през гарите, летищата, квартирите...
Не мога да си го представя иначе!
В средата на живота си,аз, смешният,
съм между свойто щастие
и себе си!
За себе си скърбя - за щастливия!
Щастливи ли сте вий без мен наистина?
Коментари (0)