Христо Фотев

Без сънища и биография, щастливият

не предизвиква завистта ми!

Радва ме

щастливо осененият с прекрасното

доверие - със любовта на вещите!

О, гардероби и легла в усмивката

на нощите без сънища и викове!

Без бялото, студено пълнолуние

на луминала...О, сервизи сребърни -

тъй кротки във ръцете на щастливия!

(Самоубийствено чупливи в моите...)

Щастливи и покорни автомобили...

Щастливият не предизвиква себе си!

Върви той с часовете си по улици

и булеварди, както със момичета.

Щастливи телефони, вие вкусове

гласа му със перверзно удоволствие!

И без да иска, той възбужда странното

покорство на живота... и животът му

прилича на екскурзия до Атина...

(Аз може би греша - но не до толкова,

че да прекъсна.) И накрая - винаги

жената на щастливия е хубава!

Декоративно-рубенсова... Щастие!

Благодаря ти, щастие, за твоята

жестока съпротива... Невъзможно си!

Каквото да направя, ти си винаги

почти...зад милиметъра, секундата...

Там някъде зад думите, зад дните ми

и нощите ми... Как сияй животът ми

през гарите, летищата, квартирите...

Не мога да си го представя иначе!

В средата на живота си,аз, смешният,

съм между свойто щастие

и себе си!

За себе си скърбя - за щастливия!

Щастливи ли сте вий без мен наистина?