Николай Лилиев
Приижда вълната на моята скръб,
нощта е студена, безродна, беззвездна,
светът е далечен, престъпен и тъп,
пред някаква мисъл отровна аз чезна,
приижда вълната на моята скръб.
Мъглите изплитат невидими мрежи,
и там ще положат те мойто сърце.
Напразно в часът на безумни копнежи
ще вдигам безпомощен неми ръце,
мъглите изплитат невидими мрежи!
Но аз ще разкъсам скрепений печат
на своя затвор, непознат и позорен,
и сам аз ще бъда в огромний град,
целунал смъртта си, бездомен и морен.
О, аз ще разкъсам скрепений печат!
Пред мене морето в забрава ще тъне,
сред тая безбрежна, безтрепетна шир,
прохладна вълната сама ще разгъне
спасяващото рухо за саван и мир.
Пред мене морето в забрава ще тъне.
Още от България
Главчев към РСМ: Въпросът с евроинтеграцията е решен, няма тема за разговор
"Може да съм избран по домова книга, но аз не съм домоуправител, а Министерският съвет не е домсъвет"
Йордан Цонев: Санитарен кордон от партия, която чрез ала-бала прави процентите си от 8 на 26? Не!
Той отхвърли обвиненията в изборни нарушения - партията е имала 30 листи, всяка от които е провеждала средно по пет събития на ден
Ахмети в Швейцария: Без албанците Северна Македония няма бъдеще
Той предупреди и за опасността от руско влияние в Северна Македония.