Небесна читанка

Николай Лилиев

Приижда вълната на моята скръб,

нощта е студена, безродна, беззвездна,

светът е далечен, престъпен и тъп,

пред някаква мисъл отровна аз чезна,

приижда вълната на моята скръб.

Мъглите изплитат невидими мрежи,

и там ще положат те мойто сърце.

Напразно в часът на безумни копнежи

ще вдигам безпомощен неми ръце,

мъглите изплитат невидими мрежи!

Но аз ще разкъсам скрепений печат

на своя затвор, непознат и позорен,

и сам аз ще бъда в огромний град,

целунал смъртта си, бездомен и морен.

О, аз ще разкъсам скрепений печат!

Пред мене морето в забрава ще тъне,

сред тая безбрежна, безтрепетна шир,

прохладна вълната сама ще разгъне

спасяващото рухо за саван и мир.

Пред мене морето в забрава ще тъне.