Без премиера, без лидери на партиите започна тържествения водосветът на Богоявление. Малко бяха и софиянци, дошли пред паметника на Незнайния войн, пред който бяха осветени българските знамена светини.

Молитва към Господ Бог отправи патриарх Неофит.

“Разпъни в сърцата ни любов към нашия мил народ, помоли той. Благослови народа ни да пребъде в мир, слава и щастие, да процъфтява в него християнската вяра и закон, допълни още главата на Българската православна църква.

Нека твоят мир и съгласие царуват помежду ни, пожела още патриарх Неофит. Запази ни от взаимни раздори, несъгласие и размирици, да бъдем единни и силни”, поиска още българският патриарх.

С богоявленското освещаване на знамената, по думите му, се свързват „трите изяви на българския народ" - неговата духовна упора православната църква, сигурността му в лицето на армията и държавността в лицето на законно избраната власт.

“Нека в този тържествен и празничен ден, всички ние заедно въздигнем сърцата си нагоре, в гореща молитва към всеподателя Бога и да постигнем единомислие, предавайки на идните поколения заветите на нашите предци.

За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 година.

След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 година. Оттогава всяка година на 6 януари - Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата "За успех на народа", ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.