Конфискацията на незаконно придобитото имущество е стратегически приоритет на ЕС, около тази теза се обединиха политици и експерти на организираната в Европейския парламент в Брюксел конференция „Гражданска конфискация в борбата срещу транснационалната организирана престъпност в Европейския съюз”. На нея бяха представени три много добре работещи модела на три държави, които прилагат ефективно гражданската конфискация – България, Ирландия и Великобритания. Обсъдени бяха и възможностите, които дава прилагането на Директива 42 от 2012-та година, която тази година трябва да се въведе от всички държави членки. С обмен на информация за съществуващите в ЕС практики, бяха представени и предприеманите от ЕК действия, както и различните инструменти, които съществуват и които се обсъждат в ЕС. „Според изчисленията на ООН сумата на криминалните престъпления, генерирани през 2009-та година, е 2.1 трилиона долара, като по-малко от 1% от тези авоари са замразени или конфискувани, което доказва, че мръсните пари остават при престъпниците“, съобщи евродепутата Емил Радев. 

„От пазарите на ЕС се генерират годишно 110 милиарда евро криминални средства в различни авоари и имущество, което е 0.2% от стойността на общия търговски обмен на общността. Затова ефективността на националните системи за борба с изпирането на пари и международното сътрудничество са от първостепенно значение, каза Тийна Астола, генерален директор на Генерална дирекция „Правосъдие и защита на потребителите”

Пламен Георгиев председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество съобщи, че в България незаконно имущество за 73 милиона е отнето за последните 4 години. „За справянето с трансграничната престъпност е нужен общ европейски отговор, един от най-ефективните инструменти за целта е предвиждането на тежки правни санкции, а от ключово значение - неутрализирането на облагите от престъпна дейност чрез конфискацията на придобитото от нея имущество“, каза Мария Габриел, заместник-председател на Групата на ЕНП в ЕП и ръководител на българската делегация в него. Според нея е необходим решителен отпор срещу организираните структури и той може да бъде даден от всички държави членки, като се отчитат националните практики и се работи в посока на тяхното хармонизиране, както и на сближаване на режимите им.