Скандалът около изложбата в Лувъра изнесе на преден план устойчиви навици на национално самохвалство по повод това, което - легално или нелегално, е изровено от българската земя, каза психиатърът д-р Николай Михайлов в интервю за БНР.

 „Има едни и същи гаранти на този процес, който е много ревнив да се самоотбранява. Мисля си обаче, че това, което стана с Тракийското съкровище в Лувъра, може да бъде тълкувано от гледна точка на начина, по който беше показано, има проблем в стила. Някаква неумерена гордост от нарцистичен вид, целият процес беше персонализиран от определени фигури", коментира психиатърът.

Той продължи своя анализ за националното  и достойнство. "Не е добре това, че свързваме собственото си национално достойнство с това, което имаме, а не с това, което сме. Първо, отникъде не произтича правото ни да обявяваме това съкровище и тази глава на владетеля Севт за уникално национално достижение. От друга страна, всичко се свежда по един комичен начин до пряката полза, до утилитарния извод, че през този вид реклама България ще постигне инвестиции и разширение на туристическия поток. Има стабилен антураж около това културно наследство, едни и същи хора, с едни и същи навици една и съща стилистика. Нямам изненада от това, че процесът се курира от Вежди Рашидов и от Бойко Борисов, който за малко да стане член на Съюза на художниците, по препоръка на същия този Рашидов, защото по време на заседание на Министерския съвет рисувал красиво и не било ясно кога голямата дарба ще се появи. Искам да кажа, че тези хора нямат трето око да се самонаблюдават в обществена проекция. Този стил и този подход е усвоен напълно от иначе претенциозната българска интелигенция, която се свени да обяви директно, че симпатизира тайно и напълно искрено на тези фигури", посочи още д-р Михайлов.

Според психиатъра, политическото представителство на интелигенцията се чувства добре в лицето на Реформаторския блок и не си представя властта по друг начин освен под покровителството на Борисов.