Наш дълг е да се поклоним пред българската войска, която от създаването си до днес пази своите ненадминати дух, устрем и настъпателна мощ. Това каза министърът на отбраната Николай Ненчев днес пред Общата гробница в село Гюешево по време на поклонението, организирано от Министерството на отбраната по повод 72-ата годишнина от операция „Деве баир“ на 9-ти пехотен Пловдивски полк, съобщиха от пресцентъра на Министерство на отбраната.

Министърът Ненчев отбеляза, че операция „Деве баир“ е първото бойно кръщение на нашите бойци през Втората световна война. Той припомни славния подвиг на командира на 9-ти пехотен Пловдивски полк полковник Иван Бонев и в знак на почит завърши изказването си със стихотворението „Орденът“ на неговия син д-р Боньо Бонев.

Пред Общата гробница бяха поднесени венци и цветя. Отслужена бе панихида за загиналите герои от полка. Министър Ненчев посети и храм-костницата „Света Троица“ на загиналите в Междусъюзническата и Първата световна война. На поклонението и панихидата присъстваха още командващият на Съвместното командване на силите генерал-майор Любчо Тодоров, генерали и офицери, представители на местната власт и на военно-патриотичните съюзи.

На 5 септември 1944 г. полковник Иван Бонев, командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк, получава заповед да се изнесе в района на град Кюстендил, като прегради пътя за град Крива Паланка и не позволи на немските части да преминат старата граница. След ожесточени и кръвопролитни сражения на 8 септември в района на „Деве баир“ позицията е удържана, а полковник Бонев е награден с орден „За храброст“ и провъзгласен за почетен гражданин на Кюстендил. Само няколко месеца по-късно - на 9-ти март 1945 г., полковник Иван Бонев е осъден от комунистическия режим на 15 години строг тъмничен затвор. След обжалване е реабилитиран на 5 април 1946 г., но в началото на юни същата година е арестуван отново и след жестоки инквизиции е пратен в концлагера „Росица“, където умира на 10 октомври 1946 г.

Подвигът на войниците и офицерите от 9-ти пехотен Пловдивски полк опровергава натрапените след т.нар. „Деветосептемврийска революция“ внушения, че Българската армия не е дала отпор на войските на Германия след прекратяването от правителството на Константин Муравиев на съюза с нея на 4 септември 1944 г.