Някога това беше ексклузивен клуб, в който всички в Европа искаха да се присъединят. Но сега, с оглед на гръцката финансова криза и непоколебимия отговор на силните държави, да станеш партньор в европейската единна валута изглежда все по-малко привлекателно за мнозина от държавите, заявили по-рано желание за присъединяване, пише вестник "The New York Times".

От Полша до Чехия и Унгария, и дори още по на юг и изток, присъединяването към еврото все повече е разглеждано като придружено с рискове и разходи – включително значителен отказ от суверенитет – значително превишаващи ползите, пише изданието.

"Ще трябва и да дадем пари на Гърция. Бедният ще дава на богатия. Не виждам логиката в това", коментира неотдавна Бойко Борисов, премиер на България – най-бедната страна членка на ЕС.

Но дори ако България и останалите затруднени държави решат да продължат, кризата в Гърция може да направи сегашните страни-членки на еврозоната по-малко готови да ги приемат за членов

"Смятам, че Гърция ще бъде урок за самата еврозона. Апетитът за приемане на нови държави ще намалее", каза Ивайло Калфин, вицепремиер на България, в интервю през седмицата.

Румъния си бе поставила крайна цел 2019-та година за приемане на еврото, но всъщност малцина вярват, че това е реалистична цел. Мугур Исъреску, управител на националната банка на Румъния, заяви миналата седмица, че не вижда процесът да бъде осъществен и до 10 години.

"Гърция ни е урок как една неподготвена за еврото страна може да се справи зле", коментира Чиприан Даскалу, главен икономист за макроикономически изследвания в банка ING в Румъния.

Золтан Погатса, политически икономист, който учи в университета в Западна Унгария коментира, че най-големите ползи от присъединяване към еврозоната идват от финансовите реформи, необходими за членство.

След като те се постигнат, е по-разумно да се запаси местната валута заедно с еврото, както направиха Дания и Швеция, пише още изданието.