"Състезанието за избор на генерален секретар на ООН приключи, продължава битката на номинациите в българската вътрешна политика. Фактът, че почти нищо не ни е известно за реалните интереси, аргументи и сделки, стоящи зад избора на Гутериш определя пълната свобода, с която темата ще бъде експлоатирана в политическата кампания преди президентските избори". Така коментира вчерашното гласуване за кандидатите за генерален секретар на ООН политологът Огнян Минчев във Facebook. 

"Ако нещо може да се каже по същество - и да се отправи към лобистките групи, които поддържаха едната или другата българска кандидатура - то е следното: Първо, струва си да се минимизира зависимостта от партизанска политическа поляризация когато се работи по толкова значима цел. Кандидатурата на Бокова бе наложена на българското общество с ултиматум - първо от номинацията повремето на Орешарски и, второ, от номинацията от страна на Борисов под рекетьорския натиск на Първанов. Тогава бе вече известна амбицията и на двете дами и номинацията на една от двете можеше да бъде отиграна чрез по-легитимна процедура от тази, която бе употребена - и при номинирането на Бокова, и при замяната й с Георгиева. Второ, никого не изненадва зависимостта на българските политически решения от международни фактори - на Изток и на Запад", категоричен е Минчев. 

"При това положение е важно този, който поръчва музиката да поема риска - за да не перем ние чужди кирливи ризи. Когато е известно, че някоя велика сила има навика да обещава и да лъже без особени скрупули - това трябва да се калкулира като реален риск и да не се приема желаното за действително. Към момента на номинацията на Георгиева от българското правителство бе очевидно известно, че Бокова няма да преодолее най-малко едно вето на страна - постоянен член на СС, а твърде вероятно - ветото на две постоянни членки. Въпросът е доколко бе реалистично да очакваме по-успешно представяне за Георгиева - не рисуваха ли нейните лобисти по-розова картина от реалната? И тук не говоря за картината, която се рисуваше пред българската общественост - тук всеки свободно си рисува каквото му душа иска... Мисля си за розовата рисунка, която бе предложена на отговорни международни фактори, която доведе до снощното разочарование. Не отричам легитимността на спора в българския дебат по темата - нито моралните, нито политическите аргументи. Те обаче нямат пряко отношение към избора на генерален секретар на ООН. Там играта е сложна и безотносителна към нашите родни ценностни и политически пристрастия", казва още анализаторът.