Стопанките приготвят три вида обредни пити. Големи кръгли хлябове, наричани още „боговица”, „богова пита”, „божичник”, „светец”. Върху тях от тесто се моделират кръст, житни класове и цветя. В някои селища жените омесват и пита със сребърна пара, при която слагат още сламка или синьо мънисто и по тях гадаят за бъдещето. 

„Боговиците” се правят с „мълчана вода”, налята мълчешком в бяло котле от моми, а брашното се пресява през три сита. 

Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство и оттам се наричат „гумно”, „харман”, „рало”, „орач”, ”кошара”, „бъчва”. Подобно на "боговицата" от тестото се прави декорация, която   символизира кошарата – полукръг, в който се  поставят ралото, овцете, прасенцето, пилците. 

Третият вид обредни хлябове приготвят момите за избраниците си – коледарите. Те се оформят като дебели пръчки тесто, преплетени и обградени с отворен обръч.Наричат ги „вит-превит кравай”. 

За малките коледарчета пък се омесват коледни „кравайчета”, „колачета”, „пупки”, които раздават на малчоганите по време на обреда коледуване.