Обредните хлябове са молитва на Божич

Стопанките приготвят три вида обредни пити. Големи кръгли хлябове, наричани още „боговица”, „богова пита”, „божичник”, „светец”. Върху тях от тесто се моделират кръст, житни класове и цветя. В някои селища жените омесват и пита със сребърна пара, при която слагат още сламка или синьо мънисто и по тях гадаят за бъдещето. 

„Боговиците” се правят с „мълчана вода”, налята мълчешком в бяло котле от моми, а брашното се пресява през три сита. 

Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство и оттам се наричат „гумно”, „харман”, „рало”, „орач”, ”кошара”, „бъчва”. Подобно на "боговицата" от тестото се прави декорация, която   символизира кошарата – полукръг, в който се  поставят ралото, овцете, прасенцето, пилците. 

Третият вид обредни хлябове приготвят момите за избраниците си – коледарите. Те се оформят като дебели пръчки тесто, преплетени и обградени с отворен обръч.Наричат ги „вит-превит кравай”. 

За малките коледарчета пък се омесват коледни „кравайчета”, „колачета”, „пупки”, които раздават на малчоганите по време на обреда коледуване.