Помните ли молитвата на Кърт Вонегът?

„Господи, дари ме със спокойствие да приемам нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога, и с разум винаги да разбирам разликата между двете.“

Имам чувството, че гръцкото правителство и парламентарно мнозинство са изгубили този разум, който трябва да ориентира и отделната личност, и всеки държавен елит в реалностите на света, в който живеем. Не ми се иска да предположа единственото друго възможно – Ципрас и Варуфакис са съхранили разума си, но цинично са отписали родната си страна и сънародниците си в името на личното си самолюбие и решимост да играят „ва банк“. Очевидно е, че няма и не може да има такава игра.

Далеч съм от мисълта, че световната финансова система е справедливо или дори ефективно функционираща система. Но разумът е затова – да познаваш реалностите на света, който обитаваш и да знаеш какво можеш да си позволиш. Поредица от гръцки правителства очевидно са смятали, че е възможно да си позволяват повече, отколкото могат да възстановят. Доколкото мога да преценя, Брюксел направи пълния набор от стъпки за облекчаване на тази последователна неразумност, довела до дълг от 300 милиарда евро. По време на преговорите Брюксел дори отиде отвъд границата, която налага на себе си и на всички нас в процедурите на финансова отговорност.

Не знам защо Ципрас & Со. смятат, че могат да вземат неразумно изхарчените пари не само от богатия европейски северозапад, но и от значително по-бедни страни от Гърция, членуващи в еврозоната. Настоящото гръцко правителство ни припомня всички вицове за комунизма от вече забравеното минало от втората половина на 20 век.

Сред тях се откроява сентенцията на Маргарет Тачър – „Комунизмът си отива, когато свършат чуждите пари“. Дано да излезе права и този път. Иначе – Бог да бди над Гърция!