Александър Йорданов*

Отвратителна ксенофобия и расизъм се ширят у нас. Забравяме, че голяма част от нашия народ е народ бежанец. Като бежанци от изток сме дошли. А местните не са знаели откъде сме им се стоварили на главите. Учени и до днес спорят кое как е било. Едни твърдят, че сме дошли с огън и меч. А други, че сме били водени от несретата, прогонени от „родните си места”. И сме дошли с желание за мирен и спокоен живот.
Днес нашенци бежанци в Русия не стават. Нормално е и тия, които днес наричаме „бежанци“, да не искат в Русия. Нашенецът, ако ще става „бежанец”, все към Западна Европа, САЩ и Канада поглежда. Затова пък у нас има „изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик”. Има и руски бежанци. Приели сме ги още преди 100 години, когато са се спасявали от безумието на диктатори. Но как да отделим страдащите днес от диктатори като Башар Асад от идващите в нашия дом със зла умисъл?

Много бежанци са намерили своята втора родина у нас. Българската литература дава отговор защо е така: защото сме състрадателен и отзивчив към чуждата болка народ. И защото не сме расисти и ксенофоби. Затова и спасихме своите сънародници евреи през най-жестоката националистическа война в Европа. Човеколюбието, това което ни е разкрил Йордан Йовков, е наша национална същност. Защото, ако допуснем омразата към другия да свие гнездо в душите ни, това ще означава, че мразим вече себе си. Но Слава Богу, ние не сме орбанисти!
И си припомних „Бежанци” на Георги Константинов:
„Идат xоpа от Изток
–поток неуморен.
Бежанци от мизерия,
бомби и смърт.
Те докрай са изтръгнали
своя си корен
и във дом са превърнали
безкрайният път.“

Какво да бъде отношението ни към тях? Да ги избиваме с ракети още на тяхна територия? Да изпратим танковете предвождани от някой Орбан или Джамбазки? Едно е ясно: отношението ни не може да бъде расистко и ксенофобско. Защото сме българи!
Но някои казват: бежанците не били християни, заплашвали били християнската ни цивилизация. Но нима християни и мюсюлмани не могат да живеят заедно? Човекът ли е по-важен или религията му? Как у нас вече повече от 600 години християни и и мюсюлмани живеят заедно?

Антибългаринът Тодор Живков ли ни е днес „идеал“,

който реши със сила да прочисти етнически България. По-лоша от „стерилната” Унгария ли е станала нашата държава от това общо живеене? Но кога християнството е било по-силно – във времето на националните държави или преди тяхното създаване, т.е. през средновековието? И трябва ли да върнем днес средновековието? Защо, ако православието е било силно в Русия, милиони руснаци станаха атеисти и комунисти? Защо близо 100 години те преследваха вярващите в Бога хора? Нима ще твърдим, че руснаците са терористи, защото болшевиките бяха терористи? Защо нацистите горяха в камери вярващи в Бога хора? Каква бе тази германска лудост и „чиста раса”, която допусна това? Християни ли бяха комунистите и нацистите? Те ли са нашият пример днес за справяне с „бежанската криза“?
Но казват: днешните „бежанци“ не са „бежанци“, а терористи. Това са „престъпници“. Вършат убийства, изнасилвания. Но нима убийствата в България ги вършат „бежанци“? Нима в Унгария убийствата също ги вършат „бежанци“? А статистиката поставя България на 4 място по убийства на глава от населението в Европа. Кои са тия „терористи” у нас, които убиват, крадат, изнасилват? Нима са бежанци? А колко убийства извършиха гражданите на т.нар. „национални държави” през ХХ век? Защото, помним много добре, че ние вече в Европа на „националните държави” живяхме. Такава бе Европа на ХХ век. 100 милиона са жертвите на доктрината „Европа на отечествата” през ХХ век. Толкова са жертвите в Първата и Втората световна война, в регионални войни като Балканските. Защо тия „национални държави“ през ХХ век не дадоха възможност на милиони млади хора да изживеят своя живот. Защо трябваше да загине Димчо Дебелянов? Защо национализмът отне правото на живот на толкова много хора? От излишък на християнство ли го направи? Коя европейска държава може да каже, че е осъществила „националният си идеал“? Нито една. Е, кога ще го осъществят? В нова световна война ли?
Престъпността не е въпрос на цвят на кожата, на раса, на етническа или национална принадлежност, на вяра или безверие.
Престъпността може да е идеология. И беше. Та нали комунистите бяха тези, които доказаха, че могат да бъдат престъпници и без да са религиозни?
Гибелта на една цивилизация започва с омразата към човека. Към другия и различен човек, към чужденеца и бежанеца. Започва, когато на човека се гледа като на чарк от машината на „националната държава”. Тогава хората стават зверове.

Солидарността, а не омразата, е основна европейска ценност

Това ще рече, че когато има проблем той трябва солидарно да бъде решен, трудностите солидарно да бъдат поети. Не може да сме солидарни само на софрата на парите. Днес новоизлюпените орбанисти у нас мразят едни бежанци, утре ще мразят други. Ще дойде ден, в който всеки всекиго ще мрази, всички ще бъдем чужденци един спрямо друг. В много страни този ден вече е дошъл. И сега националисти в Австрия , Германия и Франция не преливат от обич към „навлеците” от България или Румъния. Наши националисти мразят англичаните по Черноморието. Но защо смятат, че руснаците не са чужденци? Нима не е Москва тази, която е против единството на нашия европейски свят? Но защо? Защото отлично разбира, че нейния руски свят сее вражда и омраза. А тези „ценности“ са неприемливи в Европа. Доктрината „Европа на отечествата” е враг не на либерална Европа, а на човека в Европа. Щит срещу нея е: „Единни в многообразието”. Щит са европейските ценности: мир, равенство и свобода. Щит е солидарността.
А що се отнася до националистическото кречетало Орбан, там всичко е ясно. Побъркаха го парите, многото пари. А не беше такъв. Той е либерал „развил се“ до националист и полулист. „Демократ“ превърнал се в говорител на Путин в Европейския съюз. Ето два примера. В края на юли пред етнически унгарци в румънския град Байле Тушнад Орбан заяви, че „нито словаците, нито чехите, нито унгарците имат причина да вярват, че Русия представлява заплаха за тях”. И това го казва представител на държава, която два пъти през ХХ век е прегазвана от руски танкове. Казва го представител на народ, който е воювал с оръжие в ръка срещу любимия на Путин Съветски съюз. Казва го и допълва: ”Европейският съюз провежда „примитивна” политика спрямо Русия”.
И кое е „примитивното” на европейската политика? Нима трябва да си затворим очите пред антиевропейската руска агресия днес? Срещу руския тероризъм – от Крим до Солсбъри? Срещу опитът на Путин да си направи едно малко съветско съюзче, за да рекетира с него света?
Това, че Европейския съюз, както и САЩ, и много други държави, искат с мирни средства – с културата на санкциите, да спрат един самозабравил се диктатор в Москва, лошо ли е? Лошо ли е да го озаптят преди окончателно да се е хитлеросталиносал? И друго каза Орбан в Байле Тушнад: Украинците, е казал той, „искат да се измъкнат от руската зона на влияние, да градят съвременна Украйна. Но аз не виждам тяхно членство в НАТО, а перспективите им за членство в ЕС са практически нулеви”.
Все едно слушам Хитлер и Сталин през август 1939 г., дни преди да нападнат Полша и подпалят Втората световна война.
Забравил е явно Орбан, че Унгария бе възстановена след края на комунизма благодарение на същата либерална Европа срещу която днес хули и отрича. Забравил е, че не може да бъдем солидарни само на трапезата на еврофондовете. Има и друга солидарност – към човека, към проблемите, които изпитват и други държави. Забравил е Орбан, че при приемането си в Съюза всяка европейска страна се е съгласила да се раздели с част от своя национален суверенитет и да го предаде за управление на общите европейски власти. Забравил е, че има унгарци в европейския парламент. Но там не се решава по путински – с удар с юмрук по масата. Решава се с гласуване.

Орбанизмът е противник на българските национални интереси

Интересът на нашата държава е Европейският съюз да бъде единен, обединен, единосъщ, все по-интегриран и действащ като една сила. Путиновият план е друг: всяка нация на свой крак. За да може Москва да има отделен „диалог“ с всяка една европейска държава. И да ни развие отново „дружбата“ – оная, „вечната и нерушима“, която за малко да ни умори като народ. Да не забравяме, че комунистите в един момент дори предложиха да се затрием като държава, ставайки 16 република на Съветския съюз. Днес и те, нещастниците вчерашни, се пишат патриоти, путинисти и орбанисти.
Няма и не може да има връщане в ХХ век, във века на „националните държави“, когато хора загиваха за кеф на управляващите.

*Доц. д-р Александър Йорданов е председател на 36-о Народно събрание /1992-1994/, политик, дипломат, литературен историк и критик в Института за литература при Българската академия на науките. Директор е на Програма „Гражданско общество и демокрация“ към Атлантическия съвет на България.