Христо Марков

 Отиде си първият главен редактор на „ Демокрация”.

 Отиде си мечтателят в синьо.

 Мечтаеше да се съберем оцелялите от Великото народно събрание, тези от групата на 39-те, които не подписаха Конституцията. Последният ни разговор бе за това. По Фейсбук.

 Мечтаеше да се видим, да се разговорим, да изживеем поне за една вечер спомените, които не се случиха, но пък бяха красиви.

 Мечтаеше за своя Троян, за сливовата троянска, а там ги нямаше отдавна старите приятели.

 Бате Данчо бе един от първите ми приятели във Фейсбук и там започнахме едно дълго и самотно приятелство. Той бе верен и стриктен другар в социалната мрежа и все настояваше да напиша спомените си. Когато подготвяше книгата си за своя приятел Петър Стоянов, настоя да му изпратя мои спомени за кампанията тогава. После на лични съобщения ми написа в характерния си деликатен стил „О, Христо – какви спомени! Много, ама много се надявам да намериш време и да опишеш всичко.” Живееше с това, което бе отминало и желаеше да има повече свидетелства за „синята мечта”.  До края се опитваше да ги съхранява…

 Когато го напусна неговата Блага, сякаш той продължи нейното живеене – успя да редактира събраните й съчинение, възкресяваше нейни стихотворения, пазеше светлия спомен за тази голяма българска писателка и не пропускаше да се срещне с нея там, на гроба и…

 Постепенно сякаш се дистанцира от шумния живот, все по-често се затваряше в себе си, най-често го правеше в кафенето „При Илко” на пазара Ситняково, където можеше да го срещнеш в компанията на Джоко Росич, докато и него го отнесе оная с косата… Някъде в началото на годината изведнъж изчезна от социалната мрежа. Потърсих го, но… По телефона звучеше глухо и самотно. Когато се видяхме ми сподели, че все по-често се пренася при неговата Блага: „Там ми е най-добре”. Не бе загубил обаче страстта си да разменим няколко думи за политика, вълнуваше се, изживяваше ставащото. Разказваше за Троянската война /мажоритарните избори в неговия Троян срещу ген. Добри Джуров/.

 И дойде страшната вест, сякаш бате Данчо вече бе тръгнал нейде натам…

 Един от символите на станалото през последните две десетилетия ни остави да се пържим сами, отиде си с мечтите и спомените от красивата приказка…

 Нека ти бъде лек пътя, бате Данчо!