11 години след черната Коледа в Кербала, където загинаха петима български военнослужещи, оцелелият бивш рейнджър Георги Видов разкри неизвестен факт за нападението. В сутрешния блок на bTV той се върна към фаталния ден на терористичното нападение и сподели, че в неговото съзнание то сякаш се е случило вчера.

На 27 декември 2003 г. в Кербала, Ирак е атакувана с камион-бомба установената в града първа база на български войски в Ирак — база „Индия“. Вследствие на атаката загиват петима български военнослужещи. 

При атаката загинаха майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. 68 наши бойци бяха ранени, 27 от тях сериозно, а шестима тежко.

Във фаталния ден Георги Видов си направил кафе, когато започнала канонадата от изстрели. 

"Това, което видях, не го пожелавам на никой. Дори да го гледа, камо ли да го преживее", каза с болка той. 

Когато започнало нападението той грабнал каската си и се включил в боя. 

"Някои моменти вече ми се губят. Само помня, че изкачих първите стъпала и вече нищо не помня", каза Видов. Следващият проблясък в спомените му е е човекът, който го е открил ранен. 

По думите на Видов, това е човекът, убил камикадзето в камиона. Това е съвсем друг човек, друг снайперист, който стрелял по натъпкания с експлозиви автомобил. За извършител на този подвиг е обявен друг човек, а истинският останал анонимен. Видов разказа, че снайперистът сам не искал да бъде разкривано името му. 

"Този човек още служи в Българската армия", добави той. 

"Наборе, спокойно, жив си", успокоил той ранения Видов. Когато той отворил очи, картината била ужасяващо. 

"Това не го пожелавам на никой да го види. Само руини и много кръв", спомня си той. 

На бившия рейнджър му се губят моменти до транспортирането в болницата в Багдад. И прибирането в България му е мътно. Сторило му се, че летището се намира до ВМА – толкова добра била организация за превозването на ранените. 

Миналата година, когато се навършиха 10 години от трагедията, оцелелите войници се срещнали и разговаряли, поздравявали се с "Честит рожден ден".

Видов сподели, че само благодарение на семейството си е успял да се съвземе. По време на двете си мисии в Ирак той носил тяхна снимка, която е оцеляла и до днес. След като се възстановил от раните, смятал отново да замине на мисия, отново в Кербала, но не го направил 

Сега Видов е пенсиониран от армията и работи в частна охранителна фирма. Той призова всичките си колеги да запазят спомена за това, че са живи и да помнят, че имат семейства, заради които да живеят.