Русия и Турция водят битка на наш терен – това е теория на конспирацията, но това не значи, че не е вярно. Това каза по Би Ти Ви анализаторът доц.Иво Христов, който коментира сътресенията от последните седмици в ДПС и конфликта в Близкия Изток.

Той  застана зад Ахмед Доган, изтъквайки, че след оттеглянето на почетния председател на движението от властта, неговият заместник Местан е ориентирал ДПС директно към един протурски курс с помощта на главното мюфтийство. Доказателство за това са преките опити на Турция за намеса във вътрешните работи на страната ни. 

ДПС по времето на Доган с помощта на българското турско население предотвратиха влизането на България в косовският сценарий. Освен това ДПС никога не е било петата колония на Анкара, до идването на Местан. Това стана видно след като беше създадено второ правителство на партията на Ердоган, което тръгна да популяризира неоосманизма и плана на премиера Давутоглу, който е кримски евреин. От тогава започна една подмолна война за овладяване на ДПС, защото който контролира турското малцинство, което е най-многобройното у нас, той може да овладее и цяла България. Следователно, България е много важна територия. Големият проблем на Турция е, че елитът и се изживява като световна сила, а тя е само регионална държава, коментира политологът.

Според Христов водевилът на Местан е бил прекратен от Ахмед Доган, а той е можел да стигне много далече. Може би Турция ще ни рекетира след тези рокади. Но ако очакваме да ни спасява някой друг – ни чакат нерадостни неща, посочи още Христов.

Социологът изтъкна още, че досега вихрушката ни заобикаляше, съзнателно ни заобикаляха и бежанските потоци и то с помощта на Турция главно заради ДПС. Но очаква, че ще се задвижи тази „изключително добре охранявана граница“ след отстраняването на Местан.

Христов обаче не каза и дума за ролята на Русия във вътрешнопартийния конфликт и заявената позиция на Доган да преориентира ясно ДПС към Москва и Кремъл, с която смути не само българските турци, но и родния политически елит. Той само спомена, че сътресенията в движението би трябвало да се разглеждат в контекста на руско-турските отношения, които се обтегнаха след свалянето на руския самолет.

Нещата в Близкия изток, според анализатора, отиват към челен сблъсък. Саудитска арабия губи позиция в Сирия. Подобна е ситуацията и с Турция, която трябваше да държи две кранчета – на руския и на арабския газ, тоест, тя щеше да се превърне в незаобиколим фактор. Тази година се очаква именно този възел от противоположни интереси да бъде разсечен.

Христов не смята, че  САЩ  разпалва конфликта в Близкия изток, тъй като няма интерес в момент, когато се готви за президентски избори. Това е играта на Ердоган, защото Турция е изправена пред заплахата да загуби своята териториална цялост.