Паметникът на съветската армия трябва не да се унищожи, а да се унижи!

Д-р Любомир Канов

Не, съжалявам, извинете, проектът на арх Игнатов с храсталаците растящи около МОЧА е просто бездарен опит за екстраполация на различните “мнения” и въобще типично български вариант на “и вълкът сит и агнето цяло”. Ами, не! Отново се връщам към идеята си този паметник 

не да се унищожи, а да се унижи,

 тоест да се постави на мястото му, което заслужава. Сега съм стигнал до идеята, че той всъщност трябва да се закопае на мястото, където е, но на достатъчна дълбочина, да бъде съхранен по този начин, а над него да се постави една дебела плоча от стъкло, така че, който иска да го гледа и да му се надслаждава, да може да стъпва върху плочата, да ридае и да слага цветя, ако иска. Може и да има 

проход от метрото към този със шмайзера

 Другото което ми хрумва, е над този кенотаф да се изгради една структура, нещо като ажурна репетъчна полусфера или някаква подобна основа, върху която да се сложи една композиционна статуя на Св. Йоан Рилски, Климент Охридски, Черноризец Храбър и св. Георги Софийски примерно, обърнати към четирите страни на света 

с книга и кръст в ръцете си

 Е, не съм архитект, но защо да не го обсъдим? Впрочем, моята ненавист към тази армия и към това което сториха на нашия народ, изобщо не е по-малка от тази на хората, които тропат с краче и нетърпеливо настояват: “Искам веднага и тутакси да се разруши!”. ОК, take it easy, my friends! Всички искаме това, но да го направим умно, а?