Втората част от промените в Закона за съдебната власт, с които трябва да премине още един етап от съдебната реформа след приемането на промените в Конституцията, предвиждат утвърждаване на съдийското самоуправление, ограничаване на възможностите за административни форми на влияние върху независимостта на съда, разширяване на правомощията на общите събрания на съдиите и на Инспектората към ВСС. В проекта, който от министерството на правосъдието са изготвили, се предвижда още децентрализация на прокуратурата - т.е в закона ще е записано, че тя е единна, но не централизирана, а отделните прокурори няма да са пряко подчинени на главния прокурор, съобщава "Дневник".

Това става известно от текстовете, публикувани на сайта на министерството на правосъдието. Очаква се те да бъдат обсъдени от съвета за съдебна реформа на 16 май и след това да бъдат внесени в правителството и парламента. Първата част от промените, които регламентираха разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - за съдии и прокурори - бяха гласувани в края на март. През декември 2015 година парламентът прие и изменения в основния закон, свързани със съдебната реформа. Управляващите отстъпиха от първоначално постигнатия консенсус, станал известен като "исторически компромис", което им коства и оставката на бившия правосъден министър Христо Иванов.

На главния прокурор ще са подчинени само административните ръководители на отделните прокуратури, като това ще важи само при ръководната им дейност. "Постигнато е разграничение между прокурорски функции и ръководна дейност. Същевременно се засилва отчетността на главния прокурор, както и на административните ръководители в системата на прокуратурата", е записано в прессъобщението на министерството на правосъдието.

От текста пада, че

обвинението ще е централизирано и остава само, че ще е единно.

Отпадат устните указания за работата на прокуратурата, но същевременно е записано, че главният прокурор "лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и проверки и контролира работата на всички прокурори и следователи".

Освен това са създадени нови текстове, които предвиждат, че главният прокурор съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор. Главният прокурор ще може да издава съвместни инструкции относно реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията, заедно с министъра на вътрешните работи и с министъра на финансите за разследванията, проведени от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори, с министъра на отбраната за разследванията, проведени от военните разследващи полицаи.

На всеки шест месеца главният прокурор ще представя на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.

Акцент в прессъобщението на министерството е, че "дисциплинарните производства срещу магистратите и техните административни ръководители се разделят между съответните колегии на ВСС. Новите промени засягат и Инспектората към ВСС и са свързани с приемането и проверката на декларациите за имущество и интереси на магистратите, с което се променя досегашният законодателен модел за деклариране и проверка пред органи извън съдебната власт".

Включват се правомощия за проверки за почтеност, за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Въвеждат се ефективни механизми за вътрешен контрол на съдебната власт върху професионализма, мотивацията, независимостта и безпристрастността на магистратите, тяхното отговорно отношение, отчетност и поведение, съобразено с етичните норми.