Финалът на този парламент е също толкова впечатляващ, колкото и началото му. Но изборът на Делян Пеевски засенчи другите срамни моменти в живота на 42-то Народно събрание. А те не са никак малко, пише Иван Бедров за Дойче веле.

42-рото Народно събрание живя само 14 месеца. Президентът подготвя указ, с който да разпусне събранието и да насрочи предсрочните парламентарни избори за 5 октомври. Каквото и да запишат в официалните си отчети председателят на парламента, представените партии или отделните депутати, това Народно събрание е различно от предишните – и отвън, и отвътре. Отвън бе недостъпно, отвътре бе необяснимо. И произведе скандали, на които предшествениците му могат само да завиждат. Парламентът остава в историята с обвинен и изчезнал зам.-председател, с възможно най-популисткото и незаконно решение за забрана за продажба на земя на чужденци, с железните ограждения и отцепването на центъра на София, с огромен брой провалени заседания заради липса на достатъчно депутати, както и с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Всяка една от тези случки поотделно има достатъчно заряд, за да възмути гражданите, и достатъчно основание, за да бъдат подавани оставки. Но когато скандалът е норма, тогава и възмущението изчезва, а на негово място идва пренебрежителното безразличие.

Търси ли въобще някой Христо Бисеров?

Една неделна вечер пресцентърът на ДПС разпространи кратко съобщение: зам.-председателят на партията и на Народното събрание Христо Бисеров подава оставка. По-късно прокуратурата му повдигна две обвинения – за пране на пари и за невярно попълнени декларации пред Сметната палата. Наложена му бе парична гаранция и забрана за напускане на страната. От онази ноемврийска неделя до ден днешен Христо Бисеров не само не е направил нито едно изявление, но и буквално изчезна. Изявление не направи нито партията ДПС, нито ръководството на парламента, нито останалите политически сили... Все едно зам.-председател на Народно събрание и на управляваща партия получава обвинение и изчезва всеки ден.

"Златният пръст"

БСП и ДПС решиха да направят правителство с общо 120 депутати (вече са 119). За избирането на кабинета им бяха необходими 121. За провеждане на всяко заседание също са необходими 121. Вместо да потърсят публично подкрепа и да постигнат споразумение на основата на прозрачни и принципни договорености с някоя от другите две партии, те избраха да играят зад кулисите. Така парламентът влезе в режим на всекидневно очакване – ще дойдат ли депутатите на „Атака“ или няма да дойдат. Това разкри за всички недопустимия политически компромис правителство на държава от Европейския съюз на практика да зависи от екстремистка, ксенофобка и антиевропейска партия.

Срещу ЕС

Точно зависимостта от "златния пръст" на Волен Сидеров в парламента доведе до абсурдното гласуване, с което българският парламент на практика поиска страната да излезе от ЕС. „Атака“внесе предложение за удължаване на изтичащия в края на 2014 година мораториум върху продажбата на земя на чужденци. България промени конституцията си преди влизането в ЕС и отмени тази забрана за граждани на съюза, но наложи 7 годишен мораториум. „Атака“поиска забраната да продължи до 2020 година и БСП и ГЕРБ вкупом гласуваха „за“. Това решение бе в остро противоречие с договора за присъединяване на България към ЕС, както и с Конституцията. По-късно Конституционният съд отмени решението, а единствената партия, която не се подхлъзна по популизма, бе ДПС.

Кой предложи...

ДПС обаче премина всички граници на приличие. Много преди Бисеров да се изпари, движението наложи кандидатурата на своя депутат Делян Пеевски за председател на ДАНС. Противоречивата репутация на Пеевски, необяснимото му забогатяване и легендите за скритата му власт извадиха на улицата хиляди българи. На втория ден Пеевски се отказа от поста, но искането вече бе за оставка на цялото правителство. Този случай се превърна в емблема на управлението на БСП и ДПС с премиер Пламен Орешарски, а продължилите 404 дни протести все пак доведоха до оставката му. Въпросът "Кой" продължи да бъде актуален и в последните седмици – кой управлява, след като БСП оттегли подкрепата си, а кабинетът бавеше оставката си.

И много желязо

Опаковката на цялото това безпринципно упражнение, наречено правителство на Пламен Орешарски, бяха железните ограждения около Народното събрание. Те се появиха вечерта след избирането на Пеевски, останаха по време на най-многобройните протести миналото лято, по време на студентската окупация есента, по време на малобройните демонстрации през зимата, останаха и след оставката. Гражданите свикнаха, че сградата на парламента се заобикаля отдалече и че народните представители са недостъпни.

Финалът на този парламент е също толкова впечатляващ, колкото и началото му. В последните дни, когато е ясно, че няма време за абсолютно нищо извън спешните промени в бюджета, депутатът от левицата Мартин Захариев внесе законопроект. Законопроект за космическата дейност.