В събота, 19 септември, президентската институция отваря врати за граждани и лично държавният глава Росен Плевнелиев ще покаже манифеста за провъзгласяване на независимостта на България от 22 септември 1908 г., пише 24 часа.

Този исторически документ е подписан от тогавашния премиер Александър Малинов и от Фердинанд I, който от княз става цар на българите. Малцина знаят, че полагането на подписите е станало на гара Две могили в царския влак, който тайно е пътувал от Русе към Велико Търново. 

Часове по-късно манифестът е обявен в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град. Така де факто България отхвърля васалността към Османската империя и се провъзгласява за независима държава.

Манифестът, който е изложен в президентството, е изработен от пергамент и е дело на художника Харалампи Тачев. Към подписите на премиера Малинов и Фердинанд I се прибавят и подписите на министрите, които също са пътували с царския влак. Документът е скрепен с 8 кръгли восъчни печата на отделните министерства. По това време кабинетът е имал само 8 министерства. Освен премиер Малинов е бил и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. В състава на правителството са и министрите: на външните работи и изповеданията Стефан Паприков, на вътрешните работи Михаил Такев, на народното просвещение Никола Мушанов, на финансите Иван Салабашев, на правосъдието Тодор Кръстев, военният министър ген. Данаил Николаев и министърът на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.

Видно място в експозицията заема и т.нар. Сребърна конституция. Тя е приета от V Велико народно събрание през юни 1911 г. - 3 г. след обявяване на независимостта. Навсякъде “княжество” и “княз” са заменени с “царство” и “цар”. Монархът и правителството вече имат право да сключват международни споразумения, без да съгласуват това с парламента. Въвежда се и 4 г. мандат на Народното събрание.

Османската империя обаче не е искала да признае независимостта на България, настоявала и за изплащане на тежки репарации. Затова е особено любопитен българо-турският протокол, подписан година по-късно. Той става възможен, след като Москва опрощава на Високата порта 82 млн. франка, дължими за Руско-турската освободителна война. Дни по-късно независимостта била призната и от Великите сили.

С протокола Турция признава независимостта на България, отказва се от всякакви финансови претенции и се урежда откупуването на 310 км от Източните железници на българска територия. Подписването на документа става на 6 април 1909 г. в Цариград от тогавашния министър на търговията и земеделието Андрей Ляпчев и турския външен министър Рифат паша. В експозицията на президентската институция ще може да се види и оригиналът на едно уникално отличие, което е притежание само на 9-има българи. Това е орденът “Св. св. равноапостоли Кирил и Методий, голям кръст”, който е учреден със специален закон през 1909 г. по повод обявяване на независимостта на България. За онова време той е най-високо отличие в Царство България. Присъждан е на висши държавници в изключителни случаи. Знаците на отличието са кръст, висящ на широка лента, която се носи преметната през лявото рамо, и звезда, закачена на лявата страна на гърдите.