По-скоро нашата собствена безпаметност ще ни провали, отколкото историята да избледнее

Огнян Минчев*

Въпреки поредицата документални изследвания и монографии на специалисти (Виктор Суворов), в официалната история, преподавана в страни като България все още нацизмът и болшевизмът не са третирани като равностойни явления - тоталитарни системи, предизвикали най-кръвопролитната война в световната история и унищожили десетки милиони невинни хора. Докато хитлеризмът е еднозначно осъден, сталинизмът преживява ренесанс в съвременна Русия, а кръволокът Йосиф Сталин е практически канонизиран от великодържавната "православна църква" и от "верикалата на властта". За чудене ли е това, след като имаме предвид, че и до ден днешен български учебници по история (за 10 клас) рисуват сладникаво-розови картини на

бруталния режим на Тодор Живков,

контролирал България повече от три десетилетия в рамките на 45 годишното съветско колониално тоталитарно господство над нашата страна.

И за да не се изправим пред "обективистични" версии за това, че всъщност режимът на "късния Живков" вече бил "омекнал", нека припомня един факт, който не е широко известен. В края на януари 1987 г. в Софийския затвор е разстрелян за "предателство" младшият офицер Маргарит Димитров - мой съученик от Първа езикова гимназия - Варна. Неговият грях е, че след като многократно кандидатства за работа и кариера във военното разузнаване, кандидатурата му е отхвърлена в полза на негови връстници - връзкари. Димитров иска да "привлече внимание" върху качествата си на разузнавач и установява връзка с представители на западни посолства в София. Нито е могъл да им предаде някакви военни тайни, нито има каквито и да е сведения за това, че готви бягство от служебните си позиции или от България. Всичко това се оказва без значение - смърт чрез разстрел(Виж ТУК, б.р.).

Димитров безспорно е отговорен за своеволията, предприел от своята позиция на офицер, особено в онези години. Но смърт ли е адекватната мярка за наказание? ... Толкова за "хуманизма" на "късния Живков"... А историята не може да се скрие. По-скоро нашата собствена безпаметност ще ни провали, отколкото историята да избледнее или да изчезне - истинската история...
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.