Непоказвани досега лични предмети и оригинални документи на царското семейство от три европейски града се събират в София. Те ще бъдат част от експозицията на музея в двореца “Врана”, който ще отвори врати наесен.

Повечето от експонатите Симеон Сакскобургготски е пренесъл както от дома си в Мадрид, така и от тези на дядо си цар Фердинанд в Кобург и на майка си царица Иоанна в Ещорил. Музеят се прави основно с лични средства на царя, не се ползват държавни или общински средства, разказа доц. д-р Ивайло Шалафов, който е директор на Фонда за опазване на историческото наследство “Цар Борис и царица Иоанна”. Вече близо 3 г. екип от реставратори работи по оригиналните планове на двореца от 1909 г.

Това е втория етап от идеята на Симеон да разкаже историята на царското семейство, след като през 2001 г. дари на Столична община 950 дка от парка на двореца и той вече е отворен за граждани, съобщава 24 часа.

“Само народ, който познава и свидно пази своето минало, може уверено да върви по пътя на своето достойно бъдеще”, пише царят в приветствие на сайта на музея.

Наесен ще бъде отворен само първият етаж от двореца. Тук са кабинетът с едната библиотека, столовата, два приемни салона и чайна, както и спалнята на цар Фердинанд.

В кабинета е възстановено в оригиналния му вид бюрото на цар Борис III. Повечето мебели и предмети носят царския герб. Тук е и мундирът му.

Някои от предметите са ни предоставени от Музея за история на София и Военноисторическия музей, с които имаме чудесно сътрудничество, разказа Шалафов. От катедралния храм “Св. Ал. Невски” пък са предоставили завесата от царския трон. На нея ѝ е отредено почетно място в големия приемен салон. Предстои да бъде възстановен напълно царският герб по вратите.

В салона за храна изключително красиво е подредена масата от карелска бреза, подарък от руския император Николай II по случай пълнолетието на Борис през 1912 г. Тя е докарана в София с влак и сглобявана на място. Върху масата е подреден красив сервиз с герба на царица Иоанна Савойска.

В салона за храна са изложени и голяма част от сервизите на царското семейство, запазени благодарение на управителя на “Врана” от соцвреме инж. Тодор Коларов. Намерихме ги в бившите конюшни, съхранени с по 1 брой “Работническо дело” между всяка чиния, разказа още Шалафов. Сред тях и сервиз с изключителна стойност, защото върху него е изрисувано едно от 14-те растения, открити от Фердинанд по българските земи.

Също в бившите конюшни са намерени и малкото запазени мебели на двореца от царско време. Обаче всичките били боядисани с бяла блажна боя и реставрирането им било много трудно.

По стените има копия на повечето от известните картини и портрети за царското семейство, правени специално за музея. Тук е и оригинален портрет на цар Борис III в цял ръст, рисуван през 1932 г. на Димо Сотиров. Той е предоставен на музея от Националната художествена галерия.

Посетителите на музея ще могат да прочетат оригиналния акт за раждане на царя от 1894 г., както и манифестите, възвестяващи възшествието му на престола на 3 октомври 1918 г. и смъртта му през 1943 г. Между тях е закачен първият портрет на Борис като цар на българите. Тук е и счупената на две плоча от втория гроб на царя, който е бил в параклис в парка “Врана” и е взривен по заповед на Вълко Червенков през 1954 г. Оттогава не се знае нищо за тленните останки на Борис III. В отсрещните коридори пък са ловните трофеи на царя и на принц Кирил - главно еленски рога и глухари.

Във витрините са изложени и някои от предметите на Симеон. Като детските му ботушки за езда например. Залите за живота на Симеон и на царското семейство в изгнание обаче ще бъдат на втория етаж на двореца. За следващ етап е оставена и реставрацията на двете църкви в двореца - православен параклис и католическа капела, които са напълно унищожени.