Политолог: След европредседателството кабинетът започва да чувства дефицит на цел и основание да остане на власт

„Това е най-вероятният сценарий за развитие на кабинета. Липсва политическа програма и стратегически реформи. Това води до фокус към технологията на властта. Вероятно договорки свързани с това не се спазват, а те са поставени в началото на мандата”. Това коментира в ефира на Канал3 политологът Страхил Делийски.  

„На първо четене се сещам за 2 хипотези: едната е, че времето във властта е много ограничено и това създава напрежение,  и кара малките групи във властта да търсят свой образ, а другата е свързана с излъгани очаквания за функциониране на властта.  Много е тъжно един кабинет да не се занимава  с нищо друго, освен с кризисен PR. Не им остава време за политика и това е некомфортна ситуация.  Има цел „да не допускаме някой друг да дойде на власт”. В момента кабинетът черпи своята сила от това, че няма кой да го смени”, категоричен е политологът.  

 „Постепенно в коалицията взема връх липсата на комуникация и идва време на дистанция. Това, на което ставаме свидетел с Валери Симеонов, сме го виждали и в миналите месеци. Да говорим категорично с подточки е прекалено.  Без да влизам в оценка- аргументът му е, че всяко едно назначение трябва да се договори, а в случая тази точка не е изпълнена и оставките не са съгласувани”, допълни Димитър Ганев. 

„Тази скъсана комуникация доведе до това, че съвета не функционира като орган.  Основният проблем е, че след председателството, управлението започва да чувства дефицит на цел и основание да остане на власт.  Всички кадрови смени са реакция на обществено недоволство. Това е опит да се свали напрежението. Новите назначения няма да зададат линия и формиране на цел за след години. Спешно на правителството им трябва политическа линия, която да следват”, заяви политологът.