В него се предвижда да не се отнема автоматично достъпът до секретна информация при образуване на досъдебно производство, както и тези, които издават допуск до класифицирана информация да бъдат проверяване за чисто агентурно минало.

Поправките влизат в дневния ред на парламента по предложение на Реформаторския блок, които този месец първи могат да се възползват от възможността да вкарват законопроекти за обсъждане, без да се гласуват от парламента. От 12 часа пък ще се проведе т-нар- блиц контрол към премиера Бойко Борисов и вицепремиерите.

Първата промяна да не се отнема достъп до класифицирана информация след като е образувано досъдебно производство беше внесена след случая с бившия командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада ген. Димитър Шивиков. През април прокуратурата му повдигна обвинение, заради злоупотреба със служебното му положение - според обвинението неправомерно е използвал труда на четирима подчинени му военнослужещи, отклонявайки ги от непосредствените им войнски задължения, които е трябвало да изпълняват в Карлово, и подаде рапорт за напускане. Последва подписка в негова защита, а президентът Росен Плевнелиев сезира в началото на август Конституционния съд по казуса - дали може докато е разследван да получи достъп до класифицирана информация, тъй като е трябвало той да бъде командирован като военен представител на България в командването на НАТО.

Поправка "Шивиков" са внесли от Реформаторския блок, от БСП и от правителството.

Четвъртият законопроект е на ГЕРБ и Реформаторите и е внесен на 18 декември миналата година. В мотивите си вносителите посочват, че тези, които получават право на достъп до класифицирана информация по силата заеманата длъжност едновременно с това подлежат на проверка от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за чисто агентурно минало.

В същото време обаче за тези, които набавят и обработват класифицирана информация, не се изисква подобно оповестяване на евентуална такава принадлежност. Този двойствен стандарт е недопустим и би могъл да представлява риск пред националната сигурност в определени ситуации, тъй като значимостта за защита на националната сигурност от разкриването на определени зависимости на събиращите, обработващи и анализиращи класифицирана информация, е далеч по-голяма, отколкото простото й използване, се посочва в мотивите.

Предвидено е изискване към кандидатстващите за достъп до информация класифицирана като държавна тайна да декларират принадлежността си към тайни и неформални организации и общества. Въведена е и възможност за съдебен контрол на актовете на ДКСИ във връзка с гарантиране правата на проверяваните лица.