Последната оцеляла от "Белене": Когато свикнеш, че ще умреш, вече си по-свободен

Днес почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим в страната. Тази година се навършват 73 години от първите присъди на т.нар. Народен съд. Много хора биват убити, други са оцелели, но все още пазят в паметта си ужасите от онова време. 

Един такъв човек е Цветана Джерманова - последната оцеляла от трудовите лагери на народната власт. Тя е живата памет на случилото се през тъмните години на комунизма - затова решава да остави своите писмени свидетелства за начина, по който властта превъзпитавала инакомислещите.

80-годишната Цветана сяда зад компютъра и започва да пише. Книгата "Изповед - спомени от лагерите" разказва за любовта, раздялата и за самоувереността на едно момиче да се изправи срещу властта. 

Преди да се изправи срещу народната власт Цветана става част от Работническия младежки съюз, с който след преврата на 9 септември 1944 г. комунистическата партия влиза във властта. Младото момиче обаче бързо се разочарова.

"Ние бяхме реалисти. Ние - хората от село, видяхме изведнъж неща, за които не се знаеше по тези места", сподели пред Bulgaria ON AIR жената.

В пернишката гимназия Джерманова се увлича от идеите на анархистите, а по време на тайните сбирки среща и любовта си. 

В една декемврийска нощ тя е арестувана и повече от 20 дни е държана в килиите на Държавна сигурност в Перник. След това е изпратена за превъзпитание в лагера "Белене".

"Аз имах право на 2 писма на месец и с моя съпруг си пишехме постоянно. Относно лагера е въпрос на време да свикнеш - когато свикнеш, че ще умреш, вече си по-свободен. Мечтата ми беше да надживея системата и това се случи. Но как може човек да бъде жесток? Какво трябва да притежава", допълни Джерманов