За едни Валери Петров е "рицарят на изящното слово", за други - "тих мъдрец".

Поклонението пред Валери Петров ще бъде днес от 11 ч. в Народен театър "Иван Вазов". Големият български поет, преводач, сценарист и драматург с рождено име Валери Нисим Меворах почина в сряда на 94-годишна възраст, оставяйки зад себе си стотици стихотворения, преводи на пълното творчество на Шекспир, около 30 киносценария и драматургични текста, както и приказки, станали част от почти всяко българско детство.

За най-близките обаче той остана просто дядо Валери. Творчеството му ще блика като извор за поколенията векове наред. Той успява да се превърне в един от най-плодотворните ни автори, след като навлиза в българската литература твърде млад.
Едва петнайсетгодишен, Валери Петров издава първата си поема"Птици на север". Книжката била посветена на шумния по онова време поход към Северния полюс на съветския арктически изследовател Иван Папанин. Пътешествията и постиженията на хора от цял свят силно вълнували непълнолетния Валери и година по-късно той успява да издаде романа си "Към полюса". Посветен е на италианеца Умберто Нобиле, който два пъти прелетял с дирижабъла си над Арктика.

Истинското име на писателя е Валери Меворах. Той произлиза от известен софийски еврейски род. Баща му проф. Нисим Меворах е един от най-добрите български адвокати. От него поетът ни наследява страстта към перфектно написаните рими.
Първите си две произведения ученикът Валери Меворах издава под псевдонима Асен Раковски, което предизвиква антисемитски скандал. Плевенски вестник пише рецензия, в която се твърди, че "един евреин се е осмелил да присвои името на великия революционер Георги Раковски".

Валери Петров решава да смени името си, за да не се забърква в още скандали
Същото го съветва и литературният критик Георги Цанев, с когото работят заедно. Валери Меворах присвоява бащината фамилия на майка си - Петрова.

Новото име носи късмет на Валери Петров. С него започва да придобива популярност и през 1943 година печата в списание "Изкуство и критика". Доказал се вече в писането, той търси и друго призвание, като така се подчинява на бащина повеля. Валери Петров завършва медицина, но практикува за кратко.

Участва в Отечествената война като военен кореспондент. Това е и последната му връзка с медицината. Оттук нататък творческата му биография е тясно свързана с журналистиката и литературата.

Геният на българската литература превръща писането на текстове с деликатна ирония в своя запазена марка. В поезията си вмъква игрословици и ефектни рими. Истинската слава за Валери Петров идва, след като прави майсторски преводи на трагедиите и комедиите на Шекспир. Поетът успява да спечели любовта на няколко поколения българи и със сценариите си на филмите "Рицар без броня", "Йо-хо-хо" и "Един снимачен ден".

Вероятно великият писател е имал възможност да се предпази от житейските проблеми и да се задоволи с ролята на световноизвестния творец, който наблюдава отстрани вълненията на масите. Валери Петров обаче е замесен от друго тесто. През 1970 г. той е от малцината, които не подкрепят телеграмата на Съюза на българските писатели, с която се изказва огорчение, че Нобеловата награда е присъдена на дисидента Александър Солженицин. Тази достойна постъпка не остава безнаказана. Изключен е от партията и е заклеймен като неин враг и враг на братския СССР.

Поетът успява да надвие враговете си, които му завиждат за таланта и смелостта публично да изказва мнението си. Наградите и световното признание не могат да бъдат отхвърлени и от най-мощната партийна пропаганда. Той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга и е номиниран за Нобелова награда. През 2013 г. бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП, за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Получи и медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели. Към колекцията си награди Валери Петров прибавя отличието за цялостно творчесвто на националното радио "Сирак Скитник".

За деветдесет и четири години живот творецът не получава и една лоша дума за себе си, но не си позволява и да говори с лошо. Не се колебае обаче да покаже недоволството си, когато е истински разочарован от собствената си държава. През ноември 2010 г., на деветдесет години, Валери Петров застава начело на протест срещу властта, за да подкрепи БАН. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков нарече служителите на академията "феодални старци", оряза бюджета им и закри институции.

Възрастта не попречи на "рицаря на словото" да се бори за доброто на държавата си, с което предизвика гнева им.