На 7 срещу 8 юни през 1946 година Българската комунистическа партия, с решение и по нареждане на Сталин, Димитров и Тито, унищожават последните съпротивителни сили срещу македонизирането на Пиринския край.

В тази зловеща нощ повече от 200 лидери и членове на ВМРО са арестувани и отведени в неизвестна посока. Някои от тях загиват още в същия ден. Но трагичният край на повечето от тях продължава да е загадка за най-бизките им – техните деца и внуци. Защото когато някой е издевателствал с живота на цели поколения, когато е унищожавал или провалял съдби, едва ли може да се очаква друго освен следите старателно да бъдат заличени...

За тази историята и последните дни на последните лидери и активисти на Вътрешната македонска революционна организация (ВМР0), които отечественофронтовската власт унищожава преди 70 години си спомнят техните наследници.

В памет на своите бащи-мъченици и в памет на всички българи, свързали съдбата си със съдбата на Македония и безчовечно ликвидирани заради любовта си към нея, канят техните потомци, близки, приятели на възпоменателната служба, която ще се състои на 7 юни 2016 г. от 17.30 ч. в черквата „Св. София“.

Вижте пълния текст на Възпоменанието: 

† ВЪЗПОМЕНАНИЕ

През нощта на 7 юни 1946 г. бяха арестувани в домовете им и откарани в неизвестна посока членовете на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) ЖОРО НАСТЕВ, СТРАХИЛ РАЗВИГОРОВ, ВЛАДО КУРТЕВ, ЙОСИФ МАРКОВ, КОСТА РИЗОВ, ГОШО АТАНАСОВ, МИХАИЛ КАРАЙОРДАНОВ, ЕВТИМ ОРЛЕТО, АТАНАС ПАШКОВ, СТРАХИЛ ТОПУКОВ, МАНЧО ДИМИТРОВ, КРУМ САРДЖЕВ, ГЕОРГИ ХУКЛЕВ, КРЪСТЬО ПИНЗОВ, СТОЯН КАТОШЕВ, ПЕТЪР ГРЕБЕНАРОВ... В сражение загина КИРИЛ ДРАНГОВ.

През тази злокобна нощ близо 200 родолюбиви македонски българи от цяла България – ръководители, членове или привърженици на ВМРО потънаха в неизвестността. Съпругите и децата им бяха изселени, интернирани или просто изхвърлени от домовете им и оставени на произвола на съдбата.

Смята се, че с одобрението на Москва част от арестуваните са били предадени от отечественофронтовското правителство на България на титовите палачи в Скопие, или откарани в съветски лагери, други са били зверски избити, съсечени или изгорени живи от органите на българската Държавна сигурност...

„...други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор; с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани... лишавани, оскърбявани и измъчвани......тия, за които светът не беше достоен... (из посланието на Св. Апостол Павел до евреите).

За семействата им беше ясно, че причината е тяхната последователна убеденост в българския произход на населението в Македония, защитата на българщината в Пиринския край и дългогодишната им предана работа за обединение на родината. Никой от близките им никога не научи истината за тях. Никой опит да се намерят свидетелства за предрешената им съдба не се увенча с успех. На семействата им се забрани да печатат некролози. Тези хора просто се разтопиха във въздуха. Сякаш никога не бяха живели. В хрониките на съвременната българска история техният казус не съществува.

Седемдесет години вече бащите ни витаят, непогребани, между небето и земята и ни гледат как станахме много по-възрастни от тях. Не можем да запалим свещица на гробовете им. Можем само да вярваме, че Бог, в чийто дом има много жилища, ги е приютил при себе си.

В памет на своите бащи-мъченици и в памет на всички българи, свързали съдбата си със съдбата на Македония и безчовечно ликвидирани в комунистическите държави от двете страни на границата заради любовта си към нея, каним техните потомци, близки, приятели, на възпоменателната служба, която ще се състои във вторник, 7 юни 2016 г. от 17.30 ч. в черквата „Св. София“.

РАЙНА КИРИЛОВА ДРАНГОВА-ПОПОВА

Свещ. БОРИС КИРИЛОВ ДРАНГОВ

МИХАИЛ СТРАХИЛОВ РАЗВИГОРОВ

АГЛИКА ЙОСИФОВА МАРКОВА

ДАФНЕ КОСТОВА РИЗОВА-БЪЧВАРОВА

БЛАГОВЕСТА ГЕОРГИЕВА АТАНАСОВА

МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АТАНАСОВА-ПЕТЕРС